Читать «Рицарят на Шалион» онлайн - страница 286

Веждите му се вдигнаха окуражително.

— Другото е, че марш ди Палиар ще има нужда от опитен съгледвач, офицер, който познава Джокона и джоконците по-добре от всеки друг, който владее говоримо и писмено както обикновения, така и дворцовия рокнарийски, и има сандъци, пълни с карти, диаграми и поземлени планове, за да го съветва относно този район. Страхувам се обаче, че тези две длъжности взаимно се изключват.

Той притисна замислено пръст до устните си.

— Бих могъл да спомена, че на няколко военни мозъка тук независимо един от друг е хрумнало, че всяка армия, решила понастоящем да поеме на север, би била много, ама много доволна да има подръка лек срещу магьосници. В случай, че тази кампания налети на още вражески такива. Ресурсите, заделени за опазването на въпросната магьосница-светица, не биха се свидили никому. Така че сенешалът на светицата и съгледвачът на марша може в крайна сметка да не се окажат толкова взаимно изключващи се длъжности.

Иста вдигна вежди.

— Хм? Може би… стига да е ясно, че светицата служи не на Шалион, дори не на храма, а на бога и трябва да иде там, където Той й сочи. Близо до маршалските шатри за известно време, но не в тях. Е, ди Казарил това лесно ще го разбере, а ако някой е способен да го втълпи в твърдата глава на ди Палиар, то това е той.

Илвин погледна замислено към пътя, който пресичаше долината.

— Седмица, казваш, докато пристигнат?

— Десет дни най-много.

— Хм. — Дългите му пръсти се заиграха с ключовете на колана му. — Междувременно… аз всъщност дойдох да те поканя да се настаниш отново в замък Порифорс, вече постегнахме малко дворовете. Ако искаш. Времето ще се влоши, ако се съди по вятъра — утре може и да завали дъжд.

— Не в стаите на Умерю, надявам се.

— Не, в тях настанихме княз Сордсо и пазачите му.

— Нито в Катиларините.

— Ди Карибастос и свитата му заеха цялата галерия. — Той се окашля. — Мислех си за предишните ти стаи. Срещу моята. Макар че… май няма да има достатъчно място за всичките ти дами.

Иста успя да не се ухили — или поне не твърде доволно.

— Благодаря ти, лорд Илвин. С радост приемам поканата ти.

Тъмните му очи заискриха. Техниката му по целуване на ръце определено се подобряваше с практиката, реши Иста.

Иста прати напред гардероба, донесен й от Валенда — дори без мухлясалия набор от вдовишко зелено, който остави в шатрите на брат си, повече нямаше по принуда да носи взети назаем дрехи. Малко по-късно ди Баошия я изпрати от лагера си. Фойкс също дойде, като с лекота се превърна от войник в царедворец.

При ди Баошия това не мина толкова гладко, но като цяло той съумяваше да се съобразява с новата Иста сравнително добре, смяташе тя. Избягваше да обсъжда притеснителната част относно поглъщането на демони, рядко споменаваше бога, но пък живо се интересуваше от материалната страна на новото й призвание.

— Трябва да определим числеността на личния ти ескорт — отбеляза той, докато влизаха през портите на Порифорс. — Твърде много войници биха изпразнили кесията ти, но и от сигурността ти не бива да се правят икономии.