Читать «Рицарят на Шалион» онлайн - страница 13

Ди Ферей вдигна очи към братята.

— Но… царината не може да тръгне на път само с двама души охрана, колкото и да са добри.

— Разбира се, сър. — Ферда му се поклони леко. — Водим всичките си хора. Оставихме ги в града да опразнят килерите на храма, само двамина изпратихме по друга задача. Те би трябвало да се върнат утре и тогава ще сме в пълен състав.

— Друга задача? — каза ди Ферей.

— Марш ди Палиар се възползва от идването ни насам да ни натовари с една поръчка. Прати един чудесен рокнарийски жребец, който уловихме по време на Готоргетската кампания миналата есен, да покрие кобилите в развъдната конеферма на ордена в Палма. — Лицето на Ферда се оживи. — О, ще ми се да го бяхте видели, царина! Краката му направо пружинират, сякаш препуска във въздуха, а сребристата му кожа е толкова гладка и лъскава, че търговците на коприна биха припаднали от завист. Копитата му звънтят като чинели, ударят ли се в земята, опашката му се вее като байрак, гривата му е като моминска коса, истинско чудо на природата…

Брат му се изкашля многозначително.

— Ъъъ — завърши Ферда, — с две думи, много хубаво животно.

— Предполагам — каза ди Ферей, вперил поглед в неопределена посока и все още с писмото на канцлера в ръка, — че бихме могли да пишем на брат ви ди Баошия в Тарион с молба за един взвод от кавалерията на провинцията в добавка. И дами от дома му, които да се грижат за вас, както подобава на високия ви сан. Добрата ви снаха може би… или пък някоя от племенничките ви, която е достатъчно голяма… дами от двора му, както и вашите собствени придворни дами, разбира се, и всички необходими камериерки и коняри. Трябва да пратим съобщение и в храма за подходящ духовен наставник. Не, по-добре да пишем направо в Кардегос с молба архисвещен Менденал да препоръча свещен с висок сан.

— Това би отнело още десет дни — с тревога каза Иста. „Най-малко“. Вълнението й от принудителното отстъпление на ди Ферей бе помрачено от дълбок смут. Ако станеше, както искаше той, с бягството й беше свършено — щеше да пълзи из страната, следвана от цяла армия. — Не желая да се бавя толкова. Вече не е толкова студено, пътищата също са в прилично състояние — добави отчаяно тя. — Бих предпочела да се възползвам от ясното време.

— Е, това можем да го обсъдим — каза той и погледна към ясното синьо небе, сякаш в знак, че й отстъпва по тази точка, най-незначителната от всички. — Ще говоря с дамите ви и ще пиша на брат ви. — Устата му се сви замислено. — Изел и Бергон явно влагат някакъв допълнителен смисъл в тази кесия. Може би искат да се помолите за внук по време на поклонението си, царина? Това би било голяма благословия за царството, както и подходяща цел на молитвите ви. — Тази идея явно допадаше много повече на него, отколкото на нея, покрай голямата радост, споходила го с раждането на собствения му първи внук. Но понеже беше и първото му положително изказване във връзка с нейното… намерение, тя реши да не се заяжда.