Читать «Рицарят на Шалион» онлайн - страница 12

Докато ди Ферей ги поздравяваше с добре дошли и даваше указания на слугите, Иста застана до него и присви очи.

— Господа. Познавам ли ви?

Двамата мъже връчиха усмихнати юздите на скупчилите се коняри и я поздравиха с дворцови поклони.

— Царина — промърмори по-високият. — За мен е радост да ви видя отново. — Без да й даде възможност да се почувства неудобно заради късата си памет, той добави: — Ферда ди Гура. А това е брат ми Фойкс.

— А, да. Вие сте двамата младежи, които придружиха канцлер ди Казарил на великата му ибрийска мисия преди три години. Видяхме се на церемонията по встъпването в длъжност на Бергон. Канцлерът и царевич Бергон се изказаха много топло за вас.

— Много любезно от тяхна страна — рече набитият Фойкс.

— За нас е чест да ви служим, милейди. — По-големият ди Гура застана мирно пред нея и издекламира: — Канцлер ди Казарил ни праща при вас, заедно с най-сърдечните си поздрави и заръката да ви придружим при пътуването ви, царина. Моли да ни приемете като ваша дясна ръка. Ръце. — Ферда се поколеба и добави: — Или като лява и дясна ръка, както се случи.

Брат му го изгледа иронично с вдигната вежда и промърмори:

— Само че кой коя е?

Доволството в погледа на ди Ферей се смени с тревога.

— Канцлерът одобрява тази, тази… това намерение?

Иста се запита каква ли по-неприятна дума беше преглътнал току-що кастеланът.

Ферда и Фойкс се спогледаха. Фойкс вдигна рамене, обърна се и разрови дисагите си.

— Милорд ди Казарил ми даде тази бележка, която да предам лично на вас, милейди. — С бодър поклон той й подаде прегънат надве лист с големия червен канцлерски печат, както и с личния печат на Казарил, гарван, кацнал върху буквите КАЗ, впечатан в син восък.

Иста благодари и взе листа, обзета от дълбоко любопитство. Ди Ферей проточи врат, когато тя счупи печатите, посипвайки калдъръма с парченца восък. Тя се извърна леко, така че да го прочете на спокойствие.

Съобщението беше кратко и написано с красивия калиграфски шрифт на писарите от канцлерството, а обръщението включваше всичките й официални титли и беше по-дълго от съдържанието на самото писмо. То гласеше: „Пращам ви тези двама добри братя, Ферда и Фойкс ди Гура, да ви придружат като охрана и компания по пътя ви, където и да ви отведе той. Сигурен съм, че ще ви служат така добре, както служиха и на мен. Петимата богове да бдят над пътя ви. Ваш най-покорен слуга…“. Следваше полукръг и смаляващи се драскулки — подписът на ди Казарил.

Със същия грозен почерк — пръстите на Казарил криеха повече сила, отколкото деликатност, спомни си Иста — беше добавен и послепис: „Изел и Бергон пращат една кесия в памет на бижутата, заложени заради друга екскурзия, която ни купи една страна. Поверил съм я на Фойкс. Не се стряскайте от чувството му за хумор — той е много по-нормален, отколкото изглежда“.

Устните на Иста бавно се извиха нагоре.

— Мисля, че посланието е недвусмислено.

Тя подаде писмото на кръжащия около нея ди Ферей. Лицето му се изопна, докато очите му пробягваха по редовете. Устните му оформиха голямо „о“, но изглежда, бяха твърде добре тренирани, за да довършат възклицанието на глас. Иста реши, че трябва да благодари за това на старата провинкара.