Читать «Да повярваш на лисица» онлайн - страница 38

— Няма никой, — отрече Грейс упорито. — Искам да ги продам.

— Тогава бъди добро момиче и ги върни. Ще ти дам малко пари, ако си толкова закъсала. Сега бъди разумна и ги върни.

Тя го гледаше втренчено и не можеше да повярва, че правилно бе разчела думите по устните му.

— Хайде, върни ги, — настояваше той. — Не можеш да си представиш каква суматоха ще настане, ако не го направиш. Ще ти дам пари. Няма смисъл да се забъркваш с полицията.

Искаше й се да върне дрехите, но като си спомни за мокрото сако на Елис, реши, че трябва да ги задържи. Той трябваше да се преоблече или щеше да хване пневмония.

— Остави ме на мира — отвърна тя яростно. — Няма да навредя на никого. Защо не си гледаш работата?

Младият мъж се намръщи, сви устни. Почервеня и се смути.

— Може би си права. Всъщност, какво ме интересува какво правиш. Не съм от типа на загрижените общественици. Не ме е грижа какво става с чуждите вещи, дори с моите, но за твое добро те съветвам да върнеш всичко.

Той я погледна, после изведнъж вдигна рамене.

— Е, прави каквото искаш. Няма да се меся. Но не подценявай полицията. Накрая ще те хванат, бъди сигурна.

Извади връзка ключове от джоба на панталоните си, отвори с един от тях съседното шкафче, извади от там чанта със стикове.

— Е, аз изчезвам — продължи той. — На твое място бих оставил всичко и също бих изчезнал.

Той метна чантата през рамо и се приближи към нея. Грейс отстъпи, но той се отправи към вратата.

— Секретарят идва в девет часа — каза той, когато отваряше вратата. — По това време няма да съм тук. Ако ме попитат нещо, ще кажа, че нищо не знам. Разбра ли?

Той я погледна и се усмихна.

— Довиждане.

Излезе от съблекалнята и затвори вратата след себе си.

Грейс остана неподвижна, невярваща, че той си бе отишъл. Беше ужасно объркана и не чуваше отдалечаващите се стъпки. Почака, стиснала вързопа с дрехите, а ударите на сърцето й бавно се успокояваха.

Тя отново го видя през прозореца. Той крачеше към първата площадка, с едната ръка в джоба, леко отегчен и равнодушен.

Видя го как избра една топка, постави я на купчинката и извади един дървен стик от чантата.

Пристъпи към топката, докосна със стика пръстта зад нея и замахна. Изпълни удара си без усилие, главата на стика удари топката под прав ъгъл. Топката излетя, леко кривна наляво, после изправи траекторията си. Грейс наблюдаваше малката бяла сфера, ярко открояващата се на фона на синьото небе. Тя летя дълго, после се снижи рязко и падна на земята, потъркаля се малко, преди да спре на няколко метра от площадката около дупката.

Младият мъж пусна етика в чантата и тръгна след топката. Не погледна назад към клуба, а тръгна в обратна посока — към гората, където тя бе оставила Елис. Тя не помръдна преди той да стигне до топката и да я вкара с отсечен удар.

След като той се спусна надолу към втората купчинка, Грейс излетя от стаята, грабна храната, която беше оставила върху кухненската маса и изтича към вратата.

След малко тя вече тичаше през игрището към гората. След двадесетина метра видя бялата кърпичка, която беше завързала за дървото. Почуди се дали младият мъж я беше забелязъл (предположи, че я е видял) и дали се е досетил какво означава.