Читать «Да повярваш на лисица» онлайн - страница 40

Тя го настани доколкото можеше удобно, даде му студен чай и отново изпълзя на открито. Знаеше, че ако полицията дойде и види падналите дървени стволове, щеше да потърси и под тях. Нейната задача беше да ги държи надалеч от това място и без колебание тя се върна по пътеката към игрището.

Някакъв далечен часовник удари девет и половина, докато тя се движеше внимателно към клуба, като се придържаше към гората и внимателно се оглеждаше.

Усещаше топлите лъчи на слънцето, а върховете на обувките й се намокриха от обилната роса по тревата. Тя вървеше с лекота с подкованите си обувки.

Мина край трапа, където бяха прекарали нощта и забави ход, усещайки ударите на сърцето си и пресъхналите си устни.

Когато вече клубът се виждаше, тя спря, скри се зад един голям бряст и подозрително заоглежда сградата.

Едно колело беше подпряно на стената на клуба и двама възрастни мъже с каскети и непромокаеми жакети стояха до първата купчинка. Единият от тях размахваше ръцете си и от време на време сочеше към клуба.

Грейс се запита дали говорят за кражбата. Ниският набит мъж, който размахваше ръцете си, изглеждаше развълнуван и тя предположи, че разказваше на другия какво се бе случило.

Изведнъж сърцето й се сви при вида на полицая, който излезе от клуба и се присъедини към двамата мъже. Говореха нещо. Набитият мъж продължи да размахва ръцете си и полицаят го слушаше внимателно.

След няколко минути полицаят започна да обикаля около клуба с наведена глава, като че ли търсеше нещо по земята. Грейс го наблюдаваше изумено. Знаеше, че той търсеше отпечатъци от стъпките и се сети, че сигурно беше оставила следи.

След миг опасенията й се потвърдиха, защото полицаят коленичи и внимателно започна да изследва земята. Двамата играчи на голф се присъединиха към него и изведнъж той се изправи и посочи към гората.

Грейс затаи дъх.

Толкова скоро, помисли си тя. Ако той иде в гората, ще открие Елис и без да се замисли, тя излезе иззад дървото и застана на открито.

Полицаят и двамата играчи погледнаха право към нея. Деляха ги не повече от двеста и педесет метра, но нито един от тях не прояви интерес към нея и тя се сети, че причината беше в това, че беше в екип за голф и на игрището я взеха за играч.

Тя се обърна и започна да бяга, но така, че да могат да я виждат.

Отдалечи се от гората и затича към втората купчинка. След няколко метра погледна назад. Полицаят й махаше; може би й викаше, но, естествено, тя не можеше да го чуе. Продължи да бяга, стигна до втората купчинка и спря, за да погледне отново назад.

Полицаят идваше след нея. Бягаше бързо, с дълги уверени крачки. Двамата играчи препускаха зад него, но той вече беше набрал петдесетина метра преднина.

Грейс с ужас осъзна, че полицаят бяга бързо — много по-ьрзо от Елис, когато се беше опитал да я хване. Трябваше да напрегне всичките си сили, за да запази преднината, която вече имаше и като се сепна, втурна се сляпо по мократа трева, без да знае и да се интересува къде отива, стига само да ги отведе по-далеч от Елис.