Читать «Да повярваш на лисица» онлайн - страница 36

Водата беше студена, но действаше освежаващо и Грейс се почувствува по-добре, след като изтърка до почервеняване кожата си с кърпата, която намери окачена зад вратата. Извади гребен от чантата си и се среса, като се скубеше нетърпеливо.

Доста набързо оправи външния си вид, но нямаше време за губене. Жадуваше за чаша чай и, след като нагласи косата си, изтича до кухнята и сложи чайника с вода.

Върна се в дамската съблекалня с дълга отвертка, която намери в кухнята. Отвори със сила едно гардеробче, но не намери нищо освен чанта със стикове и отвори друго. Преди да открие това, което й трябваше, счупи десетина шкафчета, а времето минаваше.

Тя трескаво свали мократа си пола и си сложи светлата пола от туид, която откри в едно от гардеробчетата. Останалите дрехи, които облече, бяха вълнен пуловер, непромокаем жакет и тъмносиня барета. След като се повъртя още малко, тя намери чифт обувки с подновени подметки, които й станаха, и накрая застана пред огледалото, за да види крайния резултат.

Да, сега изглеждаше по-добре, почти привлекателна. Усмихна се, възбудена от новите дрехи и променения си външен вид. Нави на руло старите си дрехи и отиде с тях до кухнята, където водата в чайника вече вреше.

Тя направи чай, отряза си няколко филии хляб и ги намаза с масло и, докато ядеше, събра останалата в хладилника храна.

Чаят я ободри и тя почувствува, че не бяха изпаднали в толкова отчайващо положение, както си мислеше отначало. Може би полицията нямаше да дойде, пък ако дойдеше, може би нямаше да се сети да ги търси на игрището.

Сега трябваше да вземе някакви дрехи за Елис и, като излезе от кухнята, отиде до мъжката съблекалня.

Стаята беше много по-голяма от тази на жените. Шкафчетата заемаха почти цялото пространство и Грейс отново се нахвърли с отверката си върху тесните дървени врати.

Имаше късмет, че откри пуловер и чифт фланелени панталони още в първото шкафче и кожен жакет в следващото. В третото намери чифт обувки, които според нея щяха да станат на Елис, и два чифта къси чорапи.

Събра всичко на един вързоп, искаше й се да намери и палто. Спря се за да огледа стаята; изведнъж сърцето й се сви, спря за един ужасяващ миг и после така силно затупка, че тя едвам можеше да си поеме дъх.

На другия край на стаята, на дървен стол с облегалка, седеше млад мъж в яркожълт пуловер, безупречни фланелени панталони и бледожълта риза. Сламената му коса беше гъста, добре пригладена и блестеше като мед. Пълното му, но определено красиво лице, имаше тъмен загар. В дългите си дебели пръсти държеше желязна пръчка за голф и наблюдаваше Грейс с най-изумителните зелени очи, които тя беше виждала.

ОСМА ГЛАВА

Грейс стоеше закована на мястото си, втренчена глупаво в младия човек, изплашена като заек.

— Не мисля, че секретарят би одобрил влизането на жени в тази стая, — каза младият мъж и се усмихна. Усмивката му беше приятна и очарователна, но Грейс беше твърде уплашена, за да я оцени. — И съм сигурен, че ще получи пристъп като види щетите, които нанесе.