Читать «Да повярваш на лисица» онлайн - страница 34

На осемнадесет години печелела по две лири седмично като стенограф-машинописка на местния счетоводител, но с избухването на войната тя оставила работата си и, без да се съветва с баща си, се записала в Помощните женски военновъздушни сили като санитарка.

Колкото и да е странно, това нейно решение зарадвало Кларк, който като ревностен член на Британската гражданска армия, бил обладан от патриотични подбуди. Изведнъж започнал да се гордее с дъщеря си, и Грейс, зажадняла за малко внимание, забравила старите си страхове.

Когато си идваше в отпуск, Кларк я водеше облечена в униформа навсякъде, представяше я на приятелите си и се кълнеше, че тя избягала, за да се запише в силите.

— Крушката не пада по-далеч от дървото — обичаше да казва той, ухилен до уши. — Ето какво излезе от нея. Като малка я пердашех, а вижте я сега. Добро момиче излезе и аз се гордея с нея. Сами виждате. Какво беше майка й! Лошите наследствени черти не пречат, ако я възпиташ както трябва и точно това направих аз.

После изведнъж Кларк получи сърдечен удар и лекарят го предупреди, че следващият удар може да се окаже фатален. Кларк трудно можеше да понесе тази смъртна присъда, стана мрачен и страхлив. Изпрати до Грейс едно дълго истерично писмо, като й заповядваше да се върне у дома. Дадоха й седемдневен отпуск и когато тя си дойде, завари Кларк на легло, беше го страх дори да диша.

Грейс беше придобила умения на болногледачка и веднага се захвана да му създава удобства, да го окуражава и да се суети около него. Грижеше се за къщата, пазаруваше и с големи икономии едва успяваше да се справя с оскъдните му спестявания.

На седмия ден Кларк не искаше и да чуе тя да се върне в частта си. Отказаха й продължаване на отпуската. От санитари имаше нужда, а и Кларк не се намираше в тежко състояние. Но той не можеше да понесе мисълта, че ще остане сам, и накара Грейс да дезертира. Той така умело я скри в къщата, че когато я потърсиха, не я откриха.

Грейс беше ужасена и когато се опита да убеди Кларк да я остави да се предаде, той забрави за болестта си и отново прибягна до камшика.

Грейс не можеше нито да излиза, нито дори да се показва на прозореца, и прекара три неспокойни седмици с Кларк, който я караше да прави всичко за него и не си мръдваше пръста да си помогне сам. Страхът му от смъртта се превърна в горчивина и раздразнителност и той отново изливаше омразата към жена си върху Грейс.

Една нощ по време на въздушно нападение точно върху къщата падна бомба, която уби Кларк, а Грейс изхвърли на улицата. Тя се възстанови в болница, но остана с пробити тъпанчета, обградена с непроницаемата тишина на враждебния свят, в който беше живяла деветнадесет години.

На улицата имаше няколко нещастни случая и, съзнавайки в какво положение се намира, Грейс се направи, че е загубила паметта си и не знае коя е.