Читать «Да повярваш на лисица» онлайн - страница 32

— Ще тръгнат по следите ни — каза той с безпокойство.

Тя ядеше сандвич и се беше загледала в отдалечените хълмове отвъд игрището. Елис се подразни от необичайно спокойното изражение на лицето й.

Рязко я тупна по рамото.

— Ще тръгнат по следите ни — повтори той, след като тя го погледна.

— Има време — отвърна тя. — Нека да си почина малко и ще тръгнем, те няма да дойдат преди девет часа. Имаме повече от два часа.

— Лесно ти е на тебе да говориш — изведнъж избухна той. — Ти не си осакатена. Затова казваш, че има време. Ако те дойдат, ти можеш да избягаш, но не и аз. Аз съм неподвижен!

— Не се тревожи — каза тя с тих и успокояващ глас. — Ще намерим къде да се скрием в гората. Няма да избягам.

Именно това искаше да чуе той. Искаше му се да попита защо няма да избяга, но реши, че няма да е разумно. Тя можеше да се замисли защо ли да остава с него и да осъзнае, че няма смисъл, че може да го остави и да изчезне. Ако тя сама не беше разбрала това, защо да й помага.

— Няма да те изоставя — каза тя изведнъж, отговаряйки на немия му въпрос. Погледна го право в лицето.

— Ти ми помогна… нахрани ме. Най-малкото, което мога да направя за теб, е да ти помогна сега, въпреки че ти не се държа много добре с мен.

Тя прехапа устни, изчерви се.

— Аз съм свикнала да се отнасят така към мен — каза тя без горчивина в гласа си. — Никой не е бил внимателен към мен. Звучи невероятно, но ти се държа с мен по-добре от който и да било друг.

Той си спомни за смачкания сладкиш, с който я бе замерил. Представи си я как седи на пода и как яде размазаната върху плика мармаладена пита. „Ти ми помогна. Ти се държа по — добре мен от който и да било друг.“ Е, щом е толкова глупава да търпи такова отношение, той няма да го промени.

— Хайде тръгвай — каза той грубо. — Стига си ми дрънкала глупости. Достатъчно почива. Тръгвай!

Тя вдигна въжето покорно, обърна се и отново започна да тегли носилката по тревата. Имаше лек наклон и носилката се влачеше по-лесно, но въпреки това Грейс трябваше да полага големи усилия.

Но тя не спираше, само понякога се олюляваше, подхлъзваше, задъхваше. Но напредваше. Все повече се приближаваха към гората и най-накрая стигнаха до сянката на първите дървета. Грейс се свлече на земята, главата й клюмна, а дробовете й щяха да се пръснат от напрежение. Той не каза нищо, защото виждаше, че тя беше напълно изтощена. Само погледна подозрително към гората и зачака нетърпеливо.

Чувстваше стомаха си натежал, а главата олекнала, и това го безпокоеше. Беше му горещо, кожата му беше суха, а от време на време го побиваха тръпки. Представяше си как с дни стои на открито, как положението му се влошава и накрая момичето, губейки търпение, отива да търси помощ.

С треперещи пръсти той извади пакет „Плейърс“ и запали цигара. Когато глътна дима, дърветата и небето се сляха и завъртяха пред очите му. Продължи да пуши, без да обръща внимание на това как се чувства, докато не усети, че му се повдига и се видя принуден да хвърли цигарата и да легне, борейки се със слабия си стомах.