Читать «Да повярваш на лисица» онлайн - страница 33

Грейс се беше изправила. Тя влезе в гората, но той се чувстваше зле, за да се чуди къде отиваше тя. Затвори очи и зачака.

Стори му се, че дълго я няма и когато тя се върна, трябваше леко да го разтърси, за да отвори очите си.

Чу я да казва нещо, но не можа да разбере какво.

— Болен съм — промълви той. — Имам треска. Не ме занимавай с нищо. Оправяй се сама.

Усети хладната, сигурна ръка върху челото си.

— Ако доведеш лекар, свършено е с нас — продължи да бълнува той. — Разбираш ли? Сама трябва да се оправиш. По-скоро бих умрял, отколкото да се оставя да ме хванат.

— Няма да умреш — каза тя. Гласът й сякаш идваше от някакъв дълъг тунел, в който тя се намираше на единия край, а той — на другия. — Няма да те оставя да умреш.

Изнемощял, Елис се усмихна подигравателно и затвори очи.

ВТОРА ЧАСТ

СЕДМА ГЛАВА

„Не ме занимавай с нищо. Оправяй се сама“, бе казал Елис и Грейс пое тази, отговорност без колебание.

Нещо в Елис я впечатляваше. Тя знаеше, че той не е обикновен човек, въпреки подлото му, хитро лице и окъсаните дрехи. Жестокостта му го издигаше над сивата маса и според Грейс това го причисляваше към управляващата класа, към която тя винаги бе изпитвала страхопочитание и уважение. Внезапното му рухване, страхът му от болката и сегашната му безпомощност бяха събудили нейното състрадание и тя чувстваше, че не може да го изостави. Казваше си, че му е задължена — той й бе помогнал, сега тя трябваше да му помогне. Знаеше, че ако беше на негово място, той нямаше да прояви никаква милост, но това нямаше никакво значение. Тя не би могла да очаква друго отношение. Думите й, че никой не се бе държал внимателно с нея, бяха самата истина. Само с едно изстрадано изречение бе разказала историята на своя минал живот.

Никой никога не бе я искал. Майка й, Люси, необуздана и невъзпитана, се омъжила на седемнадесет години за мъж с двадесет години по-възрастен от нея. Била хубавичка, без всякакъв морал и имала слабост към мъжете. Омъжила се за Джордж Кларк, мрачен, ограничен стрелочник, когато открила, че е бременна. Баща на нероденото дете можел да бъде всеки от десетината мъже, с които тя бе имала връзки. Все пак се надявала, че ще съумее да заблуди Джордж Кларк, че детето е негово, но Кларк не бил чак такъв глупак. Той осигурил дом за детето, Грейс, когато то се родило, но не пропуснал да й напомни, че е „паднала жена“. А Люси не можела да понася детето, което растяло самотно, нещастно и необичано от никого.

След десет години на Люси й втръснало от непрестанните натяквания на Кларк и избягала с някакъв преуспяващ букмейкър. Вбесеният Кларк излял злобата си върху Грейс. Тогава тя била мършаво, бледо десетгодишно момиченце и се оправяла доколкото можела с домакинската работа в малката къща, ходела в местното общинско училище и живеела в ужас от втория си баща, който я биел с камшика си всяка седмица за греховете на майка й.

На шестнадесет години Грейс започнала да работи като машинописка в една печатница, недалеч от дома си. Въпреки че, след като станала на петнадесет години, баща й престанал да я бие, тя все още се страхувала от него. Не й позволявал да излиза вечер след осем часа, да има приятел, а и тя не се сприятелила с други момичета.