Читать «Да повярваш на лисица» онлайн - страница 23

Да го хванат по този начин. Да стои прикован в този влажен трап, докато някой не се натъкне на него. Ще открият счупения прозорец и ще разберат, че това е негова работа. Ще извикат полиция и ще го разпознаят. И край с него!

След малко гневът му отмина и той възвърна самообладанието си. Надигна се и внимателно докосна крака си. Болеше го и беше започнал да се подува. След малко състоянието му съвсем щеше да се влоши. Мисълта, че може да изкара в този трап цялата нощ и усилващата се болка го хвърлиха в паника. Започна да вика за помощ, без да се интересува дали щяха да го хванат. Само да не останеше сам в мрака с нарастващата болка и оток.

Виковете му, губещи се в откритото пространство около него, бяха напразно разнасяни от надигащия се вятър. Никой не го чу.

Той хвана счупения си крак и се опита да го изправи. В момента в който го помръдна, извика от болка, която го преряза като зъбите на свирепо животно. Той се отпусна на стената на трапа и остана неподвижен, омаломощен от страх и болка, а избилата от напрежението пот застиваше по лицето и врата му. Сякаш го теглеха надолу, безпомощен, в някаква студена, мрачна и тиха бездна.

— Удари ли се? — обади се отгоре Грейс.

Чу гласа й и в първия миг не можа да повярва, че тя се бе върнала. Напрегна сетни сили, за да не изгуби съзнание и погледна нагоре. Видя я: малка, тъмна фигура, надвесена над него, на ръба на трапа, очертаваща се на тъмното небе. След всичко това, облекчението, че нямаше да остане сам, че тя щеше да му помогне, му дойде твърде много. Когато тя пропълзя в трапа, той я хвана за ръката и я издърпа до себе си.

— Не ме оставяй — примоли й се той, твърде разтревожен, за да осъзнае, че в тъмнината тя не можеше да разчита думите по устните му. — Счупил съм си крака. Трябва да ми помогнеш. Аз ти дадох храна. Аз те избавих от онази жена. Не можеш да ме изоставиш тук. Те ще ме хванат. — Не се отделяше от ръцете й. — Ако не ми помогнеш, ще им кажа, че ти си убила госпожа Уилър.

ПЕТА ГЛАВА

Вятърът се усили и от запад се появиха огромни облаци, които закриха ясното небе, звездите и луната. Малко след десет часа заваля дъжд.

В трапа Елис проклинаше дъжда. Отначало ръмеше, но облаците се увеличаваха и започна да вали като из ведро — пелени от сив, студен дъжд, гонени от вятъра, проникваха в откритата земя.

Елис съжаляваше, че беше пуснал Грейс. Тя щеше да се подслони някъде, а той трябваше да остане под дъжда и да се оправя, както може. Когато разбра, че кракът му е счупен, тя се отнесе към него нежно и спокойно. На Елис му се стори странно, че тя се държи по този начин. Сега, когато беше в ръцете и, тя сякаш не се страхуваше от него и вместо да му се подиграва и да го изостави, както би направил той на нейно място, тя бе облекчила страданията му и така умело бе изправила счупения крак, че той почти не бе усетил болка.