Читать «Да повярваш на лисица» онлайн - страница 21

Докато влакът минаваше през предградията на Лондон, на Елис също му дойде наум, че трябва да не се отделя от нея. Ако искаше да избяга, тя му бе много нужна. Никой нямаше да я разпознае по описанието във вестника. Бе твърде обикновена, нямаше отличителни белези. Сложи ръката си върху белега. Все едно, че името му беше изписано на лицето. Тя трябваше да бъде неговия глас, да прикрива издайническия белег. Бе постъпил правилно, като я отърва от жената с чантичката, като й даде храна. Сега тя му бе задължена, беше неин ред да му помогне.

Каза й го.

Тя го гледаше втренчено, безпомощно и уплашено докато четеше думите по устните му.

— Не трябваше да я удряш така — бе всичко, което можа да каже. В главата й беше само госпожа Уилър, просната на пода, с окървавено лице. — Защо го направи? — продължи тя, като кършеше ръце. — Можеше да й дадеш парите…

Елис вдигна рамене с досада и погледна през прозореца. Знаеше, че тя е права и се чувстваше неловко от факта, че не бе успял да овладее яростта си.

Сега препускаха през зелени поля и той си спомни игрището за голф при Теалъм, след около една спирка, на което той бе свикнал да наблюдава играчите и да гони топки в малката гора, близо до седмия изравнен участък. Изведнъж реши да прекара нощта там. Можеха да спят в голф-клуба и ако момичето имаше късмет можеше да си вземе дрехи от женските шкафчета.

Тази идея го оживи, той се наведе напред и потупа Грейс но коляното. Тя подскочи, изчервявайки се.

Каза й какво бе намислил.

— Ще ти намеря дрехи. Сега всеки би те разпознал, но с нови дрехи никой няма да те забележи.

Тя мълчаливо стискаше ръцете си, а очите й го молеха да я остави на мира.

— Стегни се — каза той намръщено. — До гуша си затънала в тая каша. Трябва да се поддържаме взаимно. Разбираш ли? Трябва да се поддържаме или отиваме по дяволите.

След няколко минути влакът спря в Теалъм, откъдето директно се отиваше до игрището за голф.

— Хайде — каза Елис, отваряйки вратата на вагона, — и по-бързо.

Осъзнаваше, че е опасно да слиза на толкова безлюдна гара. Лесно можеха да ги видят, да ги разпознаят, но той трябваше да поеме риска. Знаеше, че ако имат късмет и никой не забележи слизането им от влака, поне за около един ден щяха да бъдат в безопасност, скрити някьде на игрището за голф.

Прекосиха бързо перона и се отправиха към изхода на гарата. Никой не събираше билетите на входа. Погледът на Елис се спря на една бележка, умоляваща пътниците да предават билетите си на касиера. Един играч на голф, прехвърли през рамо тежката си чанта, наблъскана със стикове, чукаше нетърпеливо по малкото стъклено прозорче на гишето за билети. Погледна неспокойно към чакащия влак.

Касиерът се занимаваше с билетите. Елис сграбчи Грейс за ръката и я избута покрай прозорчето за билети в малкото дворче на гарата. Очаквате някой да извика след тях, но нищо не се случи. Касиерът бе твърде зает с издаването на билет на играча на голф, за да ги забележи.