Читать «Да повярваш на лисица» онлайн - страница 19

— Не бях направила нищо. Баща ми беше убит…

— Не ми дрънкай глупости. Прибраха те, защото крадеш, нали?

— Нямах избор — каза тя малко окуражена. — Опитах се да си намеря работа, но никой не взима глухи.

Тя сви ръцете си в юмруци.

— Все опитвах, но безрезултатно. Трябваше да живея.

— Лъжеш — каза той. — Трябва да си получавала някаква парична помощ. Не ми ги приказвай на мен тия.

— Избягах от Женската помощна бойна авиация. Бяха по петите ми. Но баща ми… Беше болен. Нямаше кой да се грижи за него… и аз дезертирах. После падна бомбата…

— Добре, добре — прекъсна я Елис нетърпеливо. — Казах ти, че не ми се слушат трагични истории. Стига ми моята. Значи си крадла, така е, нали? Крадла.

Тя бавно и несигурно се изправи на крака.

— Тръгвам си — каза тя с треперещи устни. — Наричай ме, както си щеш…

Някой почука на вратата. Елис скочи до вратата, избута оттам момичето, като й направи знак да мълчи, отвори леко вратата.

Госпожа Уилър стоеше в коридора.

— Добър вечер — каза тя.

— Какво има? — попита Елис с преправения си глас, който използваше, когато говореше с нея.

Тя се усмихна. Очите й светеха, но бяха строги.

— Видя ли вечерния вестник?

Той поклати глава.

— Май ще е добре да го направиш — каза тя и му бутна вестника. — Погледни последните новини.

Елис прочете малкия параграф като усещаше ударите на сърцето си.

„Свършено е, помисли си той, какво ще правя сега?“

Бяха само няколко реда, но достатъчни. Описанията на двамата бяха съвсем подробни. Дори бяха открили името й. Полицията ги търсеше, за да ги арестува за кражба.

Той върна вестника мълчаливо.

— Е, и какво? — попита той намръщено. — Мен какво ме интересува това?

— Това може да си ти — каза госпожа Уилър, сочейки описанието с дълъг мръсен пръст. — Нали?

— Внимавай какво говориш! — отвърна той. — Човек може да си изпати с такава грешка.

— Тя е тук, нали? Чух ви да говорите — каза ухилено госпожа Уилър. — Е, ще ти струва седем лири. Толкова е откраднала, нали? Айде, дай ми парите и изчезвай. Ще си държа устата затворена.

Елис й се озъби.

— Добре — каза той, отваряйки широко вратата. — Мислиш се за умна, нали? Е, ето я. Погледни я. Ето я крадлата.

Госпожа Уилър погледна момичето със сурова усмивка.

— Не е много за гледане. Но ти подхожда. И ти не си красавец. Айде, вади парите и изчезвай. Не ми трябват такива като теб в къщата.

Момичето го погледна с умоляващ поглед да направи нещо.

— Дай й парите — каза й Елис. — Всичките и се махай. В ръцете им си.

Госпожа Уилър добави неразумно:

— И ти също, млади човече!

Неописуем гняв обхвана Елис. Обладан от убийствен импулс да смаже старата жена чу как Грейс Кларк отваря ръчната си чанта. Сграбчи една ваза в златно и синьо от полицата на камината и се обърна. Госпожа Уилър протягаше ръка за парите. Тя вдиша поглед и понечи да изпищи, но Елис разби вазата в главата й преди да успее да издаде звук. Вазата се натроши в ръката му. Жената, се свлече тромаво, с обляно в кръв лице.

Една безкрайна секунда Елис остана надвесен, втренчил поглед в нея, после изтича до вратата. Грейс го сграбчи за ръката.