Читать «Да повярваш на лисица» онлайн - страница 20

— Не я оставяй така… наранил си я — каза тя с безизразния си глас, но с ужасен поглед.

Той се обърна раздразнено към нея, но замря. Вниманието му бе привлечено от нечии стъпки по улицата. Погледна през прозореца. Момичето, което го бе обслужвало в кафенето, идваше от там с вестник в ръка. Заедно с един полицай. Със светнало от възбуда лице то сочете към малката сива къща. Дори самият полицай изглеждате заинтригуван и бе ускорил крачка.

Елис сграби момичето.

— Сега и двамата я загазихме — каза той, разтърсвайки я. — В един и същи кюп сме. Разбираш ли? Ние двамата… заедно. Айде. Да се омитаме.

Той я повлече по стълбите, по тъмния коридор, към зад ната врата.

ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

Белегът от раната, която сам си бе нанесъл, беше спасил живота му при Белсен. Но сега, като обвинителен пръст той го сочеше и издаваше на всеки, прочел описанието му във вестниците.

Преди го издаваше гласът му, а сега — белегът. Но с белега не можеше да се измъкне, беше по-опасен дори от издайническия тембър на гласа му.

Искаше единствено да избяга, да се скрие някъде, докато възстанови разбитите си нерви и намери изход.

Грейс и той се бяха измъкнали лесно от малката сива къща. Докато полицаят звънеше на предната врата, те се промъкнаха през задния вход, взеха такси до станцията Кингс Крос, а оттам — метрото до Бейкър стрийт.

Таксиметровият шофьор наблюдаваше с необикновен интерес белега на Елис. Елис знаеше, че той няма да го забрави и ако прочете вечерния вестник със сигурност щеше да информира полицията, че е закарал до Кингс Крос мъж и момиче, отговарящи на описанието на търсената двойка. Е, това не го безпокоеше. Точно за това беше взел такси до последната станция. Искаше да заблуди полицията, че ще пътува на север.

Накара Грейс да купи билети до станцията на Бейкър стрийт, а той се скри. И в метрото не забрави да придържа кърпичка към лицето си, като че ли имаше зъбобол.

Докато влакът тракаше из тунелите, той се опита да измисли някакъв план. Знаеше, че оставя следа след себе си и че полицията не беше далеч. Трябва да отиде някъде, където може да мисли. Трябва да се махне от Лондон. В този град имаше твърде много полицаи. Не можеш да бъдеш сигурен в кой момент ще ти се нахвърлят. Пренесе се в миналото и си спомни времето, когато умираше майка му. Тъй като пречеше, баща му го изпрати да живее при една възрастна жена в Истууд. В продължение на два месеца се разхождаше из полята, изследваше пътечките и играеше самотен в горите. Опозна добре района и сега, както си седеше свит във влака, с кърпичка на лицето, реши че Истууд е идеалното място, където можеше да се скрие, за да изготви някакъв план.

Когато стигнаха до станцията Бейкър стрийт, той пак изпрати Грейс да купи два билета до Истууд, само за отиване. Момичето беше изпаднало в някакъв транс. Трябваше само да й нареди нещо и тя незабавно го изпълняваше. Безизразният й поглед го дразнеше и озадачаваше. Не можеше да разбере, че шокът, който бе получила като го видя как удря госпожа Уилър, я бе лишил от сила и воля. Тя беше убедена, че госпожа Уилър е мъртва и че ако ги хванеха щяха да я обвинят, и двамата щяха да ги обесят. Тази мисъл парализираше мозъка й, превръщаше я в автомат. Въпреки че Елис я ужасяваше, тя му вярваше сляпо. Знаеше, че само той може да я измъкне от тази отвратителна бъркотия и затова реши да го следва неотлъчно.