Читать «Да повярваш на лисица» онлайн - страница 126

Джеймс Хадли Чейс

— Моля те, Ричард — каза Грейс, кършейки пръсти. — Моля те да не го говорим за него…

— Добре, няма — каза Крейн и вдигна рамене. — Доста е скучен за обсъждане, нали? Но мислех, че ще е по-добре да знаеш все пак какъв човек е.

Елис му се озъби.

— Остави ме мен. Кажи й за себе си. Предпочитам да съм това, което съм, отколкото да бъда като теб.

— Елис се опитва да ме изкара убиец на жени за удоволствие — каза Крейн, като наблюдаваше внимателно Грейс. — Убеден е, че съм побъркан и че когато се отърва от него, ще те убия. Смята, че съм примамил Джули тук и съм я убил. Нищо не може да го убеди, че тя ми беше сестра и че бедничката се самоуби. Това е алтернативата, скъпа. — Той отстъпи назад и посочи с драматичен жест към Елис. — Той или аз. Избирай: Кушман, предателят или Крейн, убиецът.

— Е, чу го — каза Елис на Грейс. Избери, но избери внимателно. Запитай се защо ни подслони той и дали въобще е възможно да те обича. Погледни го. Погледни очите му. Мислиш ли, че такъв човек може да обича някой друг, освен себе си? Спомни си за полицая. Това беше едно хладнокръвно убийство. Запитай се какво се е случило с Джули Брюър. Помисли. Това е последният ти шанс. Ако останеш при него, той ще те…

— Престани — извика Грейс и се извърна. — Не мога да те слушам. — Тя изтича до Крейн и го хвана за ръката. — Моля те, нека да се махнем оттук и да го оставим. Ако наистина ме искаш, ако не смяташ, че ще ти досаждам, искам да остана при теб.

— Разбира се, че те искам, скъпа — каза Крейн и я притисна към себе си. — Над главата й той се ухили победоносно на Елис.

— Невероятна е, нали? Най-невероятната от всички малки доверчиви глупачки. Да опитам да я убедя да ме остави-само за майтапа?

— По-добре опитай, Крейн — каза тихо Елис. — Иначе ще съжаляваш.

— Не си въобразявай, че ще се страхувам от теб — каза Крейн и изведнъж се намръщи. — Правя го за собствено удоволствие — за да ти докажа влиянието си над нея. Мога да я убедя в каквото си поискам.

— Не бъди толкова сигурен — каза Елис.

Грейс изведнъж се отдръпна и погледна лицето на Крейн, като че ли усети, че говореха за нея.

Той й се усмихна.

— Не искам да те принуждавам насила да оставаш, скъпа — каза той, като я притискаше към себе си. — Представи си, че това, което каза той, е вярно. Представи си, че съм побъркан. Чела си за такива хора. Светът е пълен с побъркани. Ти не знаеш нищо за мен. Може да съм едно от онези безобидни на пръв поглед чудовища, които нападат жените без предупреждение. Представи си, че се нахвърля върху теб след като Елис си отиде. Ще съжаляваш ли тогава, че не го послуша?

— Моля те, не говори така — каза Крейс, като го погледна умолително и сложи ръце на раменете му. — Не ме интересува какво ще се случи с мен, стига само да бъда с теб.

Крейн се намръщи.

— Но не там е въпросът — каза той малко рязко. — Питам те, вярваш ли на думите му, че съм убиец.

Тя се извърна и извика: