Читать «Да повярваш на лисица» онлайн - страница 127

— За какво да живея? Глуха съм, изолирана съм от всичко. Никой не ме иска. Ти ме дари с нежност и щастие. Все ми е едно дали ще ме убиеш, но ако си тръгна от теб, какво ще стане с мен?

Крейн я завъртя и нервно я разтърси.

— Не можеш ли да отговориш с да или не? Мислиш ли, че ще те убия?

— Ако искаш да ме убиеш — направи го — извика тя. — Ако не ме обичаш, не ме интересува какво ще стане с мен.

— Няма значение дали те обичам или не — изкрещя й изведнъж Крейн, почервенял от гняв. Не това е важното. Вярваш ли, че съм убил Джули? Отговори ми!

— Знам, че си я убил — извика тя и избухна в плач. — Но за мен това няма значение. Знам, че си такъв, Ричард. Но аз не се страхувам от теб. Моля те, кажи ми само, че ме обичаш и че ме желаеш.

Крейн се отдръпна назад и остана като ударен. Лицето му придоби мъртвешки блед вид.

— Знаеш? — повтори глупаво той.

— Да, разбрах го снощи — каза тя и се опита да го хване за ръцете, но той я отблъсна. — Когато излезе от мрака… видях очите ти. Разбрах, че не си добре… после си спомних колко се изплаши, когато ме видя в онази рокля. Мислих цяла нощ и рабрах, че Елис, колкото и да е зъл, не можеше да измисля такава история, ако не знаеше нещо. — Тя сподави хлипанията си и продължи. — Всичко съвпадаше. Нашето присъствие тук, убитият полицай, дрехите й, твоят страх — всичко това можеше да означава само едно. Но дори и тогава не повярвах и затова отидох до гората, след като ти си легна. Трябваше… трябваше да разбера. Видях двата гроба… тогава разбрах…

Крейн стоеше изправен пред нея, онемял, пребледнял, разтреперан.

— Моля те, не се тревожи — продължи тя обезумяла, че го бе наранила. — Може би тя е била жестока към теб, но аз няма да бъда. Ще правя всичко за теб. Обичам те. Вярвам ти. Може да отидем някъде, да започнем всичко отначало. Ще се справим. Знам, че ще се справим. — Тя пристъпи към него с протегнати ръце. — Може заедно да се борим с тази ужасна лудост — продължи тя. Това бе велик момент в живота й. Чувстваше се издигната, въодушевена. Видя се в ролята на негов спасител — тя връщаше здравия му разсъдък, помагаше му да оздравее.

Изведнъж той я удари през лицето.

— Уличница! — изкрещя й той. — Как можеш да ми говориш така! Ще те науча аз теб! Как се осмеляваш да ме съжаляваш?

— Крейн — каза Елис. — Не разигравай драми. Пийни нещо и се успокой.

Крейн се нахвърли срещу него.

— Ще те науча и теб — извика той и грабна бутилката с уиски.

Грейс, със зачервена лява буза, изтича до него и го сграбчи за китката.

— Не пий това, Ричард — помоли го тя. — Само ще влошиш нещата. Ела и легни, аз ще…

— Махай се, уличнице! — озъби й се Крейн и така грубо я отблъсна назад, че тя се завъртя край леглото. Елис я хвана за китката, но изтръпнала от ужас, тя се отскубна и се облегна на стената.

Ръката на Крейн трепереше толкова силно, че той разля уиски по килима. Изпи половината от съдържанието на чашата и я захвърли в камината — стъклените парчета се разхвърчаха из стаята.

Той се извърна към двамата, като нервно стискаше и отпускаше ръцете си.

— Сега ще те убия! — изкрещя той. — Не вярваш, че ще го направя, нали? Но сега ще видиш! — Той се нахвърли върху Елис — и ще натрия физиономията ти в кръвта й, гадно преда-телче!