Читать «Да повярваш на лисица» онлайн - страница 128

— Моля те, Ричард — каза Грейс. — Нека да те прегърна. Мога да те накарам да се почувстваш добре. Знам, че мога, ти само ми повярвай.

Крейн мушна ръка зад гърба си и извади дългия нож с бялата костна дръжка от калъфа, прикрит от сакото му.

— Бягай! — изкрещя той на Грейс. — Ще те убия. Искам да бягаш и да пищиш като Джули. Пълзи на колене, като нея. Моли ми се за жалкия си, скапан животец.

При вида на ножа Грейс пое дълбоко дъх, но нито трепна, нито се помръдна.

Елис се изправи в леглото, наклони се напред и се загледа в Крейн със студен и безизразен поглед.

Крейн го погледна диво, изведнъж объркан. Като че ли и двамата не се страхуваха от него. Той се поколеба, изведнъж се почувства неуверен в себе си, отмалял, стана му студено.

— Бягай! — извика той. — Ще те нарежа… ще те окървавя…

— Моля те, остави го, Ричард — каза тихо Грейс. — Не ме плашиш. Ако преодолееш тази криза, всичко ще се оправи.

Крейн й се озъби, вдигна ножа, поколеба се, отново го свали. Дали щеше да припадне? Боже, чувстваше се ужасно. В тази стая бе страшно задушно. Той направи една несигурна крачка към прозореца, но изведнъж му се стори, че е много далеч. Пръстите му отмаляха. Ножът натежа ужасно и когато Грейс го взе, той не се възпротиви, беше облекчен, че се отърва от него. Свелече се в един стол, тъй като нямаше достатъчно сили да се държи на краката си.

— Какво става с мен? — промърмори той с пресипнал глас и прокара пръсти по лицето си.

Елис се наклони напред.

— Отровен си, глупако! — каза той. И то с конска доза.

Когато Крейн чу подигравателния глас, сякаш нажежено желязо го жегна в стомаха. Той изкрещя и се изправи, олюлявайки се, на крака.

— Отровен? — извика той и сграбчи полицата на камината, за да се задържи.

— Нарече ме лисица, Крейн — каза Елис, като отметна завивките и провеси краката си на пода. Изпод леглото той извади две патерици и се изправи с тях. — Сафки дойде да ме види, когато бяхте с Грейс в гората. Той донесе патериците и отровата. Изсипах я в уискито. — Гласът му се повиши. — Свършено е с теб, говедо! Аз победих!

— Не! — изкрещя Крейн. — Не искам да умирам. Искам да живея. Помогни ми! Грейс! Спаси ме! Извикай доктор! Не ме оставяй да умра.

Грейс изтича към него, хвана го, когато той започна да се свлича, но тежестта му повали и двамата на пода.

— Не искам да умирам — изрева бясно той, докато тя облягаше главата му на гърдите си. — Страх ме е от смъртта. Направи нещо за бога! Извикай доктор! — Той така силно стисна Грейс, докато се гърчеше в предсмъртна агония, че тя извика.

Елис изкуцука до тях.

— Каза, че не ти пука дали ще умреш, наперена гад — каза той. — Умря да се хвалиш с това. Но аз бях решен да не ти позволя да я докоснеш.

— Помогни му — извика Грейс, обезумяла. — Не можеш да го оставиш да страда така. Моля те, потърси помощ… потърси Сафки…

Изведнъж Крейн се скова. Сух, задъхан стон се откъсна от гърлото му.