Читать «Да повярваш на лисица» онлайн - страница 124

— Много лошо за нея — каза сър Хю, изненадан. — Но разбирам защо ти си го направил. Всъщност, Ричард, постъпил си чудесно.

Крейн стана, отиде до барчето и сипа две големи шерита.

— Сега няма да откажете една чаша, нали сър? Мисля, че и двамата заслужаваме. Сега мога да ви кажа, че ужасно се притеснявах за цялата история и ми олекна, след като ви я разказах.

Сър Хю взе чашата и я погледна намръщено.

— Този Роджърс е изчезнал — каза той, като се сети изведнъж за Джеймс. — Джеймс казва… е, разбира се, сега звучи безсмислено.

Внимателно, каза си Крейн. Все още не си вън от опасност.

— Роджърс е изчезнал — каза той, спря за миг и продължи. — Е, като се вземат предвид някои подробности, не съм изненадан.

— Подробности? — попита изумено сър Хю. — Какви подробности?

— Това отново не е моя тайна, сър, но мога да ви кажа. Като че ли всички споделят тайните си с мен. Става дума за Дафни.

— Искаш да кажеш дъщерята на Джеймс?

— Да. Познаваме се добре. Идва при мен миналата седмица. Имаше неприятности. Беше забременяла от Роджърс.

— Боже мой! — ахна сър Хю, като за малко не изпусна шерито си.

— Аз говорих с Роджърс, но той се бе забавлявал и нямаше намерение да си плаща за това. Казах му, че ако не направи нещо до края на седмицата, ще ви докладвам за случая. Предполагам, че не са издържали нервите му и е изчезнал. Не мисля, че някога ще го видим отново, сър.

— И толкова по-добре — каза сър Хю с потъмняло от гняв лице.

— Не ни трябват такива мъже в полицията. Все пак ще трябва да го намерим. Не, във всеки случай, постъпил си правилно, момчето ми. Ами момичето? Какво ще каже горкият Джеймс?

— Въпреки съвета ми, тя го махна — както и да е, сър, сега е добре. Не трябваше да го прави, но вече е станало. Необходимо ли е да казваме на Джеймс? Ако кажете, че сте чули, че Роджърс е дезертирал и няма да правите повече разследвания, ще спестите много неприятности на стария. Направил е много за полицията, нали, сър? И ако му спестите страданията, ще постъпите великодушно. Обожава дъщеря си и ако разбере истината, това ще бъде голям удар за него.

Сър Хю изпи шерито си и стана.

— Ти си добро момче, Ричард, и аз се извинявам, че се усъмних дори и за миг в теб — каза той, като сложи ръка върху рамото на Крейн. — Ще станеш чудесен съпруг на Сара. Винаги мислиш за другите. И преди съм го забелязвал, а сега ще кажа това: в цялата тази тъжна история, ти си се държал като джентълмен. Гордея се с теб момчето ми.

ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА

Крейн застана на прага, погледна първо Грейс, после Елис. И двамата бяха напрегнати, но той забеляза, че Грейс бе по-изплашена от двамата. Беше му приятно да ги държи в напрежение, влезе в стаята със сковано, безизразно лице, спря се и ги почака да заговорят.

Но те не казаха нищо, сякаш се страхуваха да не развалят магията на тишината.

Без да може да сдържа вече ликуващата си радост, Крейн избухна.

— Всичко е наред! Отиде си! — Той се изсмя късо и победоносно. — Лапна въдицата като шаран. Беше чудесно. Той повярва на всичко, което казах. — Посочи към Елис. — Спасих хилавото ти вратле от въжето. Трябваше да ме чуеш. Бях страхотен. Имах готов отговор за всичко. Този стар дявол Джеймс открил толкова много, но малко по малко разплетох кошницата му и сър Хю си тръгна с впечатлението, че аз съм най-милият и най-добрият човек на света. Той… той каза, че се гордее с мен — добави Крейн и избухна в истеричен смях.