Читать «Да повярваш на лисица» онлайн - страница 121

— Боя се, че да, сър. Тя е една от онези…

— И е живяла тук? — попита сър Хю, като не успя да прикрие ужаса си. — Такава жена? Но сигурно не е?

— О, не, сър — каза Крейн. — Не тук. Не — не бих поддържал контакти с такава жена.

— Честна дума, радвам се да го чуя — каза сър Хю и патетично въздъхна с облекчение. — Казах на тоя проклет глупак Джеймс, че не си такъв човек. — Изведнъж осъзна, че описаната от Джеймс ситуация все още не му беше разяснена и той запремига пред Крейн. — Но, по дяволите, тя е била тук. Представил си я на Джеймс като твоя сестра и си му показал картата й за самоличност.

— Показах му картата за самоличност на Джули Брюър, сър, но момичето не беше Джули.

Сър Хю кръстоса, после отново изправи тънките си, дълги крака. Прокара ръка през плешивата си глава и се намръщи.

— Тогава коя, по дяволите, е била тя?

— Не мога да ви кажа това, сър — каза малко рязко Крейн. — Засяга репутацията на друг човек.

— Но трябва да ми кажеш — каза сър Хю, с леден глас. — Джеймс твърди, че момичето е Грейс Кларк, търсена от полицията.

Значи в края на крайщата не беше заблудил Джеймс, помисли си Крейн, изумен. Е, нищо. Сега щеше да заблуди сър Хю и ако успееше да го убеди, Джеймс нямаше да посмее да разследва по-нататък.

— Коя, сър? — попита той, като се престори на изненадан.

— Грейс Кларк — повтори сър Хю. — Може би си чел за нея във вестника.

— Мисля, че да. За онова глухото момиче? Но от къде накъде… искам да кажа, защо трябва аз… о, наистина сър, това е абсурдно.

— Сериозно е, момчето ми — каза строго сър Хю. — Трябва да ми обясниш. Трябва да разбера как е попаднала в теб картата за самоличност на тази Брюър и коя е другата жена, която живее тук?

— Но тя не живее тук — отвърна бързо Крейн. — Снощи си тръгна.

— Е, коя беше тя?

Крейн стана и започна да крачи из стаята.

— Това ме поставя в много трудно положение — каза той. — Нали не мислите, че тя е тази Грейс Кларк, сър? Как може да повярвате на това?

Сър Хю го наблюдаваше, озадачен. Момчето изглеждаше разтревожено. Явно нещо му тежеше. Можеше ли Джеймс да се окаже прав?

— Все още не си отговорил на въпросите ми, Ричард — каза рязко той. — Трябва да ми отговориш все пак, иначе ще бъда принуден да предам случая на началника, а знаеш какво означава това.

— Милостиви боже! — възкликна Крейн. — Това трябва да си остане между нас двамата, сър. Положението е много деликатно. — Престори се, че се колебае, после отново седна. Вече беше измислил историята. — Добре сър. Ще ви кажа. Няма да ви моля да приемате всичко това като поверителна информация, но се надявам, че след като чуете фактите, ще направите всичко възможно да потулите случая.

— Нищо не обещавам — каза сър Хю, като ставаше все по разтревожен. — Ако е полицейски въпрос, полицията трябва да бъде осведомена.

— О, разбирам, но това не засяга полицията. Първо да обясня за Джули Брюър — каза Крейн. — Когато бях в Биг Хил, сър, с моя ескадрон, запознах се с едно момче на име Рони Чедуик (Съжалявам за това, Рони, стари приятелю, по ще ме разбереш. Аз съм на тясно, а на теб нищо няма да ти стане-помисли Крейн). Направихме заедно няколко въздушни операции и доста се сближихме, В деня, в който ни определиха да извършим нападението над Диепе, той ме помоли, ако нещо се случеше с него, да изпратя вещите на майка му. Разбира се, съгласих се и започнахме да се майтапиме, без да вярваме, че нещо може да се случи, но то се случи. Е, сър, като преглеждах вещите му, открих, че бе дал няколко пръстена на някакво момиче на име Джули Брюър. Това не ми направи впечатление, докато един ден нашият командуващ офицер не получи писмо от майката на Рони, която питаше за пръстените. Командуващият офицер прехвърли топката на мен и ми намекна, че ще е добре да поговоря с тази Брюър и да разбера защо Рони й бе дал пръстените. Следващият път, когато отидох в града се отбих на посочения адрес и разбрах, че тази жена е проститутка. Разбира се, тя не искаше да върне пръстените, а пък аз не можех да пиша на майката на Рони и да й обясня всичко. И така реших да ги откупя.