Читать «Да повярваш на лисица» онлайн - страница 120

— Не, нищо не искам, благодаря — каза сър Хю. — Не обичам да пия преди обяд. Но ти си сипи нещо. Не искам да ти преча. — Той поглади тънката си брадичка и се почуди как да подхване неприятния въпрос.

— Аз също се отказвам — освен това преди обяд — каза Крейн, като си помисли, че щеше да е добре да запази трезвия си разсъдък. — Как са розите, сър? — поде бързо той, като усети колебанието на Хю. „Тежи му нещо, помисли си той. По-добре да поддържам разговора и да се опитам да го затрудня колкото се може повече.“

Щом стана въпрос за рози, лицето на сър Хю светна, но той се сети, че ако започнеше да говори за любимото си развлечение, никога нямаше да си свърши служебната работа. Така че устоя на изкушението да се похвали с достойнствата на Султаните на Занзибар и каза:

— Остави розите, Ричард, искам да те питам нещо. Значи той знае нещо, помисли си Крейн. Сега внимателно. Явно е нещо сериозно. Досега старият виннаги се хващаше на въдицата за розите. Какво ли ще последва?

— Да, сър? — каза той, като седна и запали цигара. Забеляза с раздразнение, че ръцете му не бяха много спокойни.

— Разбрах, Ричард, че си твърдял, че имаш омъжена сестра — някоя си г-жа Джули Брюър — започна сър Хю, като гладеше брадичката си и се чувстваше доста неловко.

Джеймс! Разбира се Джеймс бе докладвал на сър Хю. Сега трябваше много да внимава. Едно беше да каже на Джеймс, че има сестра друго — да го признае на сър Хю. Все пак, това беше бъдещият му тъст и Сара (тази студена, затворена красавица) щеше да иска да се запознае с която и да е негова сестра.

Изведнъж съжали, че бе казал на Джеймс, че Джули му е сестра. Беше постъпил прибързано и безразсъдно, без да предвиди евентуален бъдещ развой на събитията. Все едно, сега нищо не можеше да направи, но как да излезеше от положението?

— Говорили сте с Джеймс — каза Крейн. — Какво е това, сър? Кръстосан разпит?

— Не, момчето ми, но съм обезпокоен. Джеймс ми съобщи една невероятна история, която засяга теб — каза сър Хю и реши, че ще е най-добре да играе с открити карти. Нямаше намерение да му поставя капани. Харесваше Крейн. Радваше се, че ще се омъжва за дъщеря му. Гордееше се със заслугите му от войната. Искаше син-студената му, прекалено образована дъщеря по-скоро го плашеше. Ако имаше възможност, с удоволствие би я заменил с Крейн. — Джеймс ми каза, че си твърдял, че Джули Брюър ти е сестра, но отишъл в Съмърсет Хаус и открил, че нямаш сестра.

„По дяволите, помисли си Крейн, не очаквах това.“ С усилие прикри тревогата си, но ръцете му изведнъж станаха влажни и студени.

— Потрудил се е като малка работна пчеличка — каза Крейн и се усмихна. — Май че успя да ме постави на място.

— О — бледосините очи се натъжиха. — По-добре да ми обясниш, Ричард. Не отричаш, че си казал, че ти е сестра.

— Разбира се, че не, сър — каза открито Крейн. — И разбира се, излъгах. Нямам сестра.

— Да, Джеймс е открил това. Каза ми, че тази Брюър е… ъ… — сър Хю се запъна, изкашля се и поклати глава. — Предполагам, че е знаел какво говори?