Читать «Да повярваш на лисица» онлайн - страница 123

Сър Хю се стегна, изправи си в стола.

— Дъщерята на генерал Кроубридж? — попита той, леко засегнат.

— Да, сър. Знаете, че се развежда?

— Е, и какво от това?

— Влюбена е в един мой приятел, сър и не могат да чакат повече. Ако се разбере, това ще съсипе стария, сър. Знаете колко държи на строгите порядки и това би осуетило развода на Синтия. Предполагам, че донякъде вината е моя, но ми стана жал за тях. Предложих им да се срещнат в моя дом. Те прекараха няколко нощи тук. Прокурорът по бракоразводното дело ще вдигне голям шум, ако разбере.

— Предполагам — каза сър Хю, като потри главата си.

— Това наистина е безобразие, Ричард. Донякъде съжалявам, че ми каза.

— Знам, сър — каза той, прикривайки усмивката си, — но виждате сега в какво положение се оказах. Знаете колко е запалена Синтия по голфа — или може би не знаете. Все забравям, че не я познавате. Играе чудесно голф и малката глупачка ме последва на игрището, решена да направи няколко удара. Е, попаднала на Роджърс и си изкарала акъла. Помислила, че Роджърс ще я познае (снимката й се появява в „Тетлър“ всяка седмица), а по това време тя, невинната, съкрушена съпруга, трябваше да бъде в Лондон при леля си. И хукнала. Роджърс тръгнал след нея, като решил, че тя е крадлата, която се е промъквала в клуба. Аз трябваше набързо да измисля нещо и затова казах, че е глуха и не го е чула, когато е извикал. Надявах се, сър, че ще замажа очите му, но съм се излъгал. Полицаите тук са изключително умни.

Сър Хю грейна.

— Честно казано — заяви той — това е невероятно. Много шум за нищо, а? И какво, по дяволите, да кажа на Джеймс? Той се е приготвил да ти сложи белезниците.

„Спечелих!, помисли си Крейн. Хлъзнах го“. Почувства такова облекчение, че избухна в смях.

— Не е ли смешно, сър — извика той. — Горкият стар Джеймс е помислил, че помагам на избягала престъцничка. Сър Хю се ухили глупаво.

— Да си призная, момчето ми, и аз малко се разтревожих. Е, няма да издаваме тайната. Генерал Кроубридж беше един от шефовете ми. За нищо на света не бих го разтревожил.

— Може би трябва да кажете на Джеймс, че сте обсъдили въпроса с мен и че сте останали доволен? Не е необходимо да му разказвате цялата история, нали сър?

— Не, разбира се, но един момент, Ричард, още не сме свършили. Джеймс взел отпечатъците на лейди Синтия. Знаеше ли за това?

Усмивката изчезна от лицето на Крейн и той кимна.

— Да, трябваше да направя нещо, защото, ако си спомняте, сър, Синтия веднъж посети Скотланд Ярд (надявам се, че старият няма да разпитва за това) и те взели на шега отпечатъците й. Не знам дали са ги регистрирали, но ако са го направили и бяха казали на Джеймс коя е тя, всичко щеше да се провали, нали? Затова убедих Дафни да сложи своите отпечатъци върху часовника. Тя е добро дете и, разбира се, й се отблагодарих.