Читать «Да повярваш на лисица» онлайн - страница 119

С бързи крачки, той отиде до банята, отвори вратата и влезе. Грейс точно пристягаше халата си. Косата й беше омекнала от парата на горещата вода, а изчистеното от всякакъв грим лице изглеждаше младо и невинно. Но под очите й имаше тъмни кръгове и изглеждаше уморена, сякаш не бе спала добре.

Когато Крейн влезе, тя леко се отдръпна, изчерви се и отмести очи.

Той я сграбчи за ръката и я издърпа към себе си.

— Слушай внимателно — каза той. — Началникът на полицейския участък идва по пътеката. Не знам какво иска, но съм сигурен, че не знае, че ти и Елис сте тук. Иди при Елис и остани там. Заключете се отвътре. — Бутна в ръцете й една ловджийска пушка, която бе свалил от закачалката в антрето. — Заплаши го с това, ако реши да прави номера. А сега, побързай.

Грейс едва не изпусна пушката. Разтрепери се и се притисна към него.

— Не смея — заекна. — Аз… страх ме е. О, Ричард, ами ако са ни открили?

— Отивай там и пази тишина — каза рязко Крейн. — Всеки момент ще дойде. Остави всичко на мен. Ще се оправя с него. Няма за какво да се безпокоиш, но накарай Елис да мълчи.

Той я избута от банята до вратата на Елис.

— Заключи се отвътре и не гъквай — каза той, отвори вратата, набута Грейс вътре и я затвори зад нея.

Тъкмо когато се обърна, чу звънеца на входната врата и се ухили, като откри големите си, бели зъби.

„А сега — напред — помисли си той. — Това изкопаемо няма да ме изхитри. Ще се позабавлявам, само оня, лудият Елис, да не направи нещо. Няма да направи — успокои се той. — Доста е изплашен: прекалено високо цени жалкия си животец. Ако ме предаде, ще го обесят и той знае това.“

Крейн отиде до входната врата и я отвори.

— О, здравейте, сър — каза той и се усмихна приветливо. — Какво неочаквано удоволствие за мен. Влезте. Тъкмо е време да пийнем по нещо.

Сър Хю погледна замислено откритото, красиво лице. „Какво хубаво момче, помисли си той. Джеймс сигурно се е побъркал. Това момче не би посегнало и на муха. Е, по дяволите, май трябва да действам.“

— Как си Ричард? — каза той на глас, като се здрависаха. — Не съм те виждал повече от седмица. Какво става с теб?

„До тук добре, помисли си Крейн, като поведе госта към всекидневната. Старият изглежда малко замислен (нещо необичайно за него), но се държи съвсем приветливо.“

— Опитвах се да си намаля хандикапа, сър — каза той и се засмя. — Но не мога да слеза под три. Излизах на игрището почти всеки ден тази седмица. Надявах се да ви изненадам.

— Три, а? — каза сър Хю, избра един удобен стол и отпусна в него слабото си тяло. — Доста добре. Де да можех и аз да постигна три. Последният път в листа ми писаха някаква дванайсетица. Все пак си мисля, че дванайсет не е лошо за моята възраст.

— Мисля, че сте за шестица, сър — каза спокойно Крейн. Той се огледа за уискито, сети се, че го бе оставил при Елис и изпсува под носа си. Нямаше да му се отрази лошо една капка. Щеше да смаже малко и стария. Е, имаше шери. Отиде до барчето. — Джин или шери, сър? Съжалявам, но съм свършил уискито.