Читать «Стрелците в Мексико» онлайн - страница 33

Понякога онези, търкалящите се в блаженство, се изправят, за да поощрят работещите с удари на камшици — cnasto.

В сянката лежат някои покъщнини — metate, на които се полага варения кукуруз, за да се направи от него tortillos — няколко ollas от червена глина, подноси от тиква; лъщи чифт неогладени брадви, както и търнокопи; на стената са окачени седло, юзди, ласо. Около всичко това понякога се извива рамка с кичури червен пипер.

До колибата се изтяга куче. Зад дървото е привързан мършав мустанг. Вървят две жалки магарета, понякога се вижда и муле с хлътнали хълбоци.

Замбо не обича да работи. Работи, както казахме, само жена му. Прочее, няма кой знае и каква работа — нужно е само да се очисти парче земя, да се посади или посее каквото описах дотук и сетне да се следи как всичко расте от само себе си, под грижите единствено на слънцето и дъжда.

Да отминем по-нататък. Нова поляна и нова картина. Вижда се вече известна култура, но пак се забелязва мързел и всеобщо нехайство.

Това е ранчо, собственост на дребен фермер — вакеро.

Сносно изградената къщица има приведена стряха, снабдена дори с улеи за дъжд. Стените изглеждат прекрасно: направени са от дебел бамбук или от здравите стъбла на Fouguiera Splendens, стегнати с връвчици, завити с алое — питие. Междините са оставени разтворени, за да влиза въздух. В туземните постройки хората търсят подслон не от студ, а от жега. Покривът е направен от палмови листа и се издава доста напред, за да отхвърли по-далеч потоците от проливните дъждове. Група от подобни къщици има много живописен вид, дори по-хубав от швейцарските шале.

Покъщнината е бедна. Маси тук не се използуват. Виждат се само няколко грубо сковани столове. Леглата са също криво-ляво сковани от бамбук. В ъгъла се е прикътал неизбежният камък за печене на тортили — metate. На пода са разстлани палмови рогозки. Сред стаята — малко огнище във вид на олтар. На стената — мандолина, седло от щавена кожа, богато украсено със сребърни гвоздеи и пластинки, повод с огромна мамелюкска юзда, ескопет — вид карабина, сабя или мачете… По рафтовете — чашки, подноси, букети от различни цветя, парчета от дърво, но без вилици, ножове и лъжици. Такива са мебелите на ранчото в мексиканската terra caliente, което ще рече гореща област.

Ранчеро седи на прага или се занимава със своето малко, но пълно с огън конче, превързано недалеч. Той е или чистокръвен испанец, или метис, рядко индианец. Тук индианците остават до смъртта си прости работници. Положението на един що-годе осигурен ранчеро е недостъпно за тях.

Костюмът на ранчеро е доста живописен, самата му външност не е лишена от привлекателност.

Той има смугло лице, черни коси, ослепително бели зъби. Носи мустаци, но не се грижи за тях. И брадата си не стриже и не разчесва. Черните или зелените му кадифени гащи са отворени по ръбовете и са обшити отдолу с кожа за предпазване на колената от тръните и храсталаците. Ред от издути, повечето пъти сребърни копчета служат за стягане на ръбовете по време на застудяване. Под тези гащи той носи други — от тънка, бяла, памучна материя, които са толкова широки, че изскачат издути през страничните ципове. Техният бял цвят представлява приятен контраст при тъмния цвят на кадифето. Талията е завита с яркочервен копринен пояс, завързан е така, че общите краища, украсени с пискюли, висят на бедрото: зад него се вижда дръжката на ловджийския нож. Къса кадифена куртка, богато обшита със злато и натруфена с копчета, тънка, хасена, с копринени гънки риза, тежка шапка с огромна периферия — сомбреро, украсена със златен или сребърен ширит и нишки, и обуща от червен мишин, на които звънтят грамадни шпори, довършват цялото облекло впрочем, има още един предмет, без който е трудно да си представим ранчеро — serape, вид плащ, който му служи и за одеяло, и за наметало, и за чадър.