Читать «Стрелците в Мексико» онлайн - страница 34

Жената на ранчеро е почти винаги заета вкъщи. Най-много може да се забележи, когато пече храната. Тя е със светлочервена пола, толкова къса, че може да се гледат свободно малките й прекрасни крака с леки чехли, заголените ръце, шията и част от гърдите са наполовина скрити под синкав шарф, небрежно пуснат от главата.

Ранчеросите прекарват приятен, лек, безгрижен живот Те са най-добрите ездачи в света, благодарение на привичката да си пасат стадата яздейки и никога да не ходят пешком. Ранчеро свири на мандолина, пее прекрасно андалузки песни и страстно обича фанданго — испанското хоро, и чингарито — силно питие от мецкал.

Такъв е ранчеро не само в околностите на Вера-Крус, но и по цялото Мексико — от Северната граница до провлака.

В terra cahente можете да срещнете и собственик на памучна плантация или на някаква друга — за захарна тръстика, ванилия или какао. Неговият имот се нарича hacienda и той вече е от по-горен ранг. Многобройните прекрасно гледани ниви се оросяват с вода, а покрай тях са насажденията от какао. От влажната почва се издигат редове от величествени платани; техните грамадни жълти и зелени листа, които никнат от долната част на стъблото и се спускат на красиви гънки, правят дърветата едно от най-красивите украшения на тропическите страни, а брашнените плодове, които висят на купчини, ги слагат в списъка на най-полезните дървета.

В края на нивите се издигат стени, бели или изписани в бяло, над тях се издига към небето изящна стрела. Това е самата хасиенда на плантатора, богатия собственик, довчера terra caliente. За да влезете тук, трябва да минете покрай пеоните — работници-индианци, облечени в бели памучни дрехи. Главите на пеоните са запазени от слънцето с широкополи шапки, изплетени от палмови листа. Краката са голи, само стъпалата са закрити със сандали, превързани с кожени каишки. Кожата на пеона е много тъмна, но не черна. Черните им блестящи очи гледат сериозно и съсредоточено: косите, черни като очите, падат върху раменете. Всички тези работници ходят особено, кривят краката, навярно поради навика да носят тежки неща. Те са цивилизованите индианци. Свободни според закона, те при все това са роби на дело, нямат никаква възможност да се освободят от веригите на нуждата. Те са потомци на заробените коренни жители на Анахуак.