Читать «Стрелците в Мексико» онлайн - страница 31

Когато влязох при него, той беше погълнат от вечерята. Какви вкусни ястия стояха пред него! Не приличаха на нашата сланина с плесенясали сухари! Имаше сьомга, студена пуйка, говежди език, нарязан на филийки, сланина от Виргиния, а в изящно французко кафениче се топлеше кафе от Мока. Шишенце с животворна течност играеше немалка роля в свещенодействието.

— Майор Блосъм?

— Той същият — изръмжа майорът между две глътки.

— Заповядано ми е, сър, да се явя при вас.

— Мръсна работа, много мръсна! — и майорът усили думите си с проклятие.

— Как?

— Отвратителна, опасна служба! И защо им трябваше да изпращат именно мене?

— Дойдох, господин майор, за да узная характера на възложената ми поръчка, за да подготвя хората си.

— Хиляди проклети главорези се крият наоколо из храстите! Преди да успееш да се озърнеш, и ще те застрелят! Тези жълти дяволи са по-лоши от… — аз не се решавам да повторя образното сравнение на майора. Той продължи: — Защо избраха именно мене, когато имаме Майърс, Вейн, Вуд, всички те са два пъти по-тънки от мен; или онова сухо плашило — Алън. Не! На генерала е угодно именно аз да бъда убит! — и пак загърмя залп от силни думи.

Реших да не го прекъсвам, докато се успокои негодуванието му. По някои негови проклятия по адрес на храстите и горичките се досетих, че ще трябва да навлезем малко навътре в страната. Най-после майорът се накрещя до сравнително спокойно състояние и му напомних за целта на посещението си.

— Изпращат ни във вътрешността на страната за мулета! И как ще намерим? Тук на двадесет километра наоколо не можеш намери ни едно муле, което да не е възседнато от жълт дявол, а такива мулета не ни трябват! Проклетите доброволци подплашиха всички: за никакви пари не можеш намери ни лук, ни магданоз.

— За колко време отиваме?

— За колко време? За един ден. Съвсем не съм любител на нощуване в тези проклети дракалаци. Ако мулетата не се намерят изведнъж, нека някой друг отиде да ги търси.

— Значи да взема провизия за един ден?

— За два, за два! Войниците ще изгладнеят. Вземете за два дена сухари. Аз вярвам, че няма да има недостиг от живо говеждо, макар че и най-лошият бифтек във Филаделфия е по-добър от всичкото мексиканско говеждо, взето заедно, дявол го взел! Това е жилаво като подметка!

— В четири часа ще бъда готов, господин майор — казах, като се готвех да си вървя.

— Явете се малко по-късно, не мога да се наспя рано от тези проклети гущери! Ами колко хора имате?

— Под моя команда осемдесет; но ми е заповядано да взема петдесет.

— Петдесет! Но какво е това? Те твърдо са решили да ме изпратят на онзи свят! Петдесет души, когато на двадесет километра има хиляда от онези дяволи!