Читать «Стрелците в Мексико» онлайн - страница 32

— Но тези петдесет струват колкото сто, уверявам ви.

— И петстотин да струват, пак не би било достатъчно!

— Ние ще действуваме с голяма предпазливост.

— По дяволите вашата предпазливост! Вземете всичките си хора, дори тръбача!

— Но това ще бъде несъгласно със заповедта на генерала.

— Плюйте на заповедта на генерала! Ако всяка заповед се изпълнява, кой знае какво щеше да излезе. Послушайте моя съвет, вземете всичките си хора. Защо да рискуваме напразно живота си?!

Вече излизах, когато той ме спря.

— Прощавайте, съвсем си изгубих ума. Няма ли да сръбнеш нещо? Ето хубаво уиски, дяволски хубаво.

Чукнахме се, пожелахме си лека нощ и се разделихме.

* * *

Между брега на Мексиканския залив и платото, от което се започва веригата на Андите, се простира низина от сто до сто и петдесет километра широка.

Макар на някои места тази низина да достига широчина до сто мили, взета изобщо тя не е по-широка от петдесет мили. Тази земя има напълно тропически вид и туземците я наричат terra calientes. Тя изобилствува с гори, в които се срещат палми, дървовидни папрати, червено дърво, вапсилни дървета, бамбуци, лиани и други паразитни растения. В храсталака, който обгражда дърветата, можеш да познаеш бодливото алое, питу и грубия мецкал. Пак тук се виждат разни видове кактус и странни цветя, едва ли познати напълно на ботаниците. Срещат се и блатливи ярове, оградени с грамадни кипариси, украсени със сребърен мъх (tillandsia usneoides). От тези бентове се повдигат отровни изпарения, които докарват страшната болест вомито.

Но и тази нездрава местност е населена. Само в нея все още можете да срещнете истински африкански негър. В градовете ще видите мулати — в много малко количество — и прелестни квартеронки с черни очи, и разкошни коси. Но в селищата ще намерите съвършено особената, раса замбоси, произлязла от смешението на негрите с коренните жители.

Покрай брега и в равнината зад Вера-Крус тази раса прекарва полудив живот, обработва парчета земя, развъжда стада, занимава се с лов и риболов.

Като преминавате през гората, можете да срещнете такава картина: пред очите ви поляна, тук-там със следи от цивилизация. Очевидно е, че преди тук е имало гъст храсталак, но е бил изгорен, за да бъдат посадени сладки картофи — convoolvulus batata, ямс, пъпеши и тикви. В единия край на поляната стои колиба, няколко забити колове, върху които е положен кръст, върху него — пръти, а над тях нещо като покрив от палмови листа — за предпазване от слънцето — ето цялото просто устройство на колибата.

Под този покрив живеят местните жители — мъже, жени, деца — полуголи, покрити едва-едва с наметки от бяла, памучна материя. Тяхната кожа е тъмникава, почти черна, косите са къдрави, прилични на вълни. Тези хора не са нито индианци, нито негри, ами просто — смес от едните и от другите — замбоси. Дори на няколко крачки можете трудно да различите мъже от жени, ако не знаете, че онези, които се люлеят в люлки или се търкалят в сладко безделие по палмовите рогозки — petates, непременно са мъже, а онези, които с пот на челото работят — са жени. Иначе не може да има „ред“ в това племе. Културата още не го е докоснала.