Читать «Стрелците в Мексико» онлайн - страница 20

И се изгуби.

Следвах точно наставленията му: вечерях с вълчи апетит в общата зала, после седнах в наетото великолепно помещение и зачаках с нетърпение хубавеца, без да зная изобщо с какво ще платим накрая. Коб се появи, придружен от двама негри, които носеха купения сандък.

Върху капака му чернееше с големи букви следния надпис:

ЗАБЕЛЕЖИТЕЛЕН ГВИАС-КУТИС!

Под тези думи зееше продълговата дупка, очевидно, току-що пробита, тъй като краищата още бяха пресни.

Коб държеше в ръката си голям лист хартия, простря го на масата, след като негрите излязоха, и като го посочи, каза тържествено:

— Гледай, Хари, добре гледай — в тази хартия е целият ни късмет!

— Как така… — недоумявах.

— Чети, приятелю, чети. Може и да разбереш какво съм замислил.

Наведох се над хартията и прочетох на глас:

ЧУДЕСНИЯТ ГВИАС-КУТИС, УЛОВЕН В ДЕВСТВЕНИТЕ ГОРИ НА ОРЕГОН.

Следваха по-ситно написани редове:

Това забележително животно, досега още непознато на естествоизпитателите, съединява с чисто човешки ум свирепостта на тигъра и живостта на орангутана. Кожата му има чуден небесен цвят. Около прекрасното му гъвкаво тяло се извиват единадесет нежно розови ивици, а двадесетата обхваща неговия хубав нос. Никога никой не е виждал тук нещо подобно! Някой са успели да видят как това животно, това млекопитаещо, е изкачвало на върха на най-високите дървета грабнати възрастни хора и ги е оставяло там да умират от глад и жажда! Оттук може да се съди за силата, пъргавината и жестокостта на гвиас-кутиса! С настоящето се известява на интелигентните жители на Колумбия, че това удивително четвероного е готово да се яви пред тях утре, вторник, в осем часа вечерта, в големия салон на хотела Минерва. Вход — двадесет и пет цента!

— Слушай, Вили — започнах, след като проумях донейде какво щяхме да правим, — нима ти разчиташ наистина, че можеш да измамиш разумните хора на Колумбия?

— Умни ли? Ха-ха-ха! Вижда се, че ти съвършено не познаваш тукашните хора!

— Е, добре, кажи, моля ти се, каква ще бъде моята роля в тая комедия.

— Много лесна, приятелю, ще те помоля само да не излизаш утре целия ден и да не позволяваш никому да поглежда в тоя сандък. Това е всичко!

— Добре де, а вечерта?

— Вечерта ще стоиш при вратата на салона и ще получаваш парите, а когато аз започна да ръмжа и да дрънкам синджири, направи се, че си се уплашил до смърт и тичай зад завесата.

Обещах добросъвестно да изпълня възложената ми от Коб длъжност, макар и да бях уверен, че неговата гениална измислица ще има лош край за нас.

На сутринта Вили стана рано, събуди и мен. Като поръмжа известно време и като се покара на „непослушното животно“, излезе.

Сигурно щеше да се занимае с приготовленията.

През главата ми мина, че може и да осъмнем на другата сутрин в колумбийския затвор.

Но едновременно с тая мисъл се възхищавах все повече от находчивостта на Вили Коб.

Скоро след неговото излизане чух шушукане — през полуотворената врата се показа главата на негъра и попита не ми ли трябва нещо.