Читать «Стрелците в Мексико» онлайн - страница 19

Е, бяхме наречени джорджийски янки, но се отървахме.

— Работата ни е спукана, Хари — рече Вили Коб, когато бавно се замъкнахме по-нататък с клюмнали глави.

— Лошо, Вили, много лошо — потвърдих аз.

— Трябва да измислим нещо, което да ни помогне да се отървем от затрудненията.

— Трябва, Вили.

— Тогава мисли, Хари.

— Ще се помъча.

Усърдно започнах да си бия главата над разрешението на тази наистина трудна задача. Но каквито и планове да съставях, като ги разглеждахме от по-близо, виждахме, че не струват нищо. Вече съвършено се умърлуших, когато Боб, който вървеше двадесет крачки отпреде ми, изведнъж спря коня си, обърна се към мен и извика с всичката сила на здравите си дробове:

— Хари, открих!

— Е?

— Разсякох гордиевия възел!

— Нима!

— Да, Хари, и го разсякох не по-зле от Александър Македонски! Не вярваш ли?

— Вярвам, вярвам! Но как?

— Потърпи, тая вечер ще научиш. Още не съм обмислил подробностите. Как предполагаш, на какво разстояние сме от Колумбия?

— Мисля, че на двадесет, двадесет и пет километра. Вече сме изминали най-малко пет.

— Така. Тогава да вървим колкото се може по-полека — каза дълбокомислено Коб, — защото трябва да се намерим там не по-рано от вечерта. Що за място е Колумбия, Хари?

— Нямам понятие — отвърнах. — Колумбия е столица на щата и затова предполагам, че в нея може да се пооправим наистина.

— Ще видиш, ще стане както казваш. Остави на мен!

Отпуснахме юздите и конете ни тръгнаха по-бавно. Докато Вили Коб обмисляше подробностите на тъмния си план, аз мълчаливо му се любувах. Трябва да ви кажа, че той бе голям хубавец. Висок, с широки плещи, черни коси, хубави мустаци и тъмни, горещи очи… Положително бе омайвал жените. Когато се стъмни добре, влязохме в Колумбия, фенерите в тоя град, разбира се, не бяха угаснали. Коб си отваряше очите на четири и непрекъснато спираше да разчита табелите над магазините.

— А! — извика по едно време. — Ето какво ни трябва!

Спря коня пред една дърводелница.

Скочи от коня, влезе при майстора и доколкото можах да разбера, като го следях през прозореца, бе започнал да се пазари за някакъв голям празен сандък, изваден за продан. Приближих и чух края на разговора: Когато пробиете дупката и заковете капака, напишете на нея ей този надпис — Коб подаде на майстора парче хартия, на която бе надраскал нещо. — Ето ви парите веднага!

Той се поклони леко и излезе.

— Да вървим — каза ми и се качи на коня. — Измислих нещо ве-ли-ко-ле-пно!

Попитахме първия срещнат полицай къде се намира най-добрият хотел и се запътихме към него.

Като пристигнахме, на разстояние няколко крачки. Вили Коб скочи отново от коня, подаде ми юздата и каза:

— Ще се върна след час. Ти заръчай вечеря и яж, не ме чакай. Вземи хубаво, скъпо помещение. От всичко искай най-доброто! Имената ни не записвай. Това ще сторя аз.