Читать «Калиакра» онлайн - страница 17

Неволно се прекръсти. Да помогне свети Никола! Или другият, татарският светец. Някога тук бил гробът на свети Никола, сега турците казват, че бил Саръ Салтък. Едно и също значело. Светец бил и Саръ Салтък, Жълтокосият, проповедник на чуждата вяра. За да не се напиват с вино правоверните, направил бозата. Преплавал морето върху молитвеното си килимче. Обиколил всички земи на друговерци. И печелел воини за Мохамеда. С бойно знаме, тъпан и дървен ятаган. И той като Кадъ Мустафа говорел, че християни и измаелтяни са братя, все в един бог вярват. Йехова или Аллах — все едно и също значело. Накрай пристигнал Саръ Салтък и в Калиакра. А тогава в същата пещера, дето е сега гробът му, живеел седмоглав змей. Двете царски дъщери вече му били обречени. Отишъл Саръ Салтък пред пещерата и ударил тъпана. Разбуденият змей изпълзял навън, а светецът само това и чакал. С един замах на дървената сабя отсякъл трите му глави. Змеят побягнал в пещерата, а Саръ Салтък след него. Битката продължила дълго в тясната дупка. По едно време чудовището така притиснало противника си, че тялото му се отпечатало в скалата. Старите хора още показваха тези следи, толкова ясни, че личаха дори пръстите на ръцете му. Но дотук била силата на змея. Издъхнал. Отървал светецът царството от страшната напаст, спасил и двете княгини. Затуй го нарекли Килгра султан.

За благодарност царят, баща им, приел исляма със седем хиляди свои поданици. Кой е бил тоя цар никой не казва. Дали бащата на Хасан бей? Или дядо му?

Когато Саръ Салтък умрял, аллах му отредил да почива в седем гроба — на седем града благодат да дава. Не само на Калиакра. И в Едирне, и в Смирна, та чак в Охрид. Къде ли не?

Прокажения изглежда изведнъж реши друго и се върна назад, като не спираше да фъфли през разядените си уста: проклятия ли някакви нареждаше или други думи вещерски.

Девойката остана скрита още малко. Повече не изтрая. Сърцето я влечеше нататък, към сарая на Хасан бей. Едва изчака нещастникът да докуца до първата пресечка и изскочи от закритието си.

Замалко щеше да изпусне тоя, когото дебнеше. Протката на бейския сарай изскърца леко и отвътре излезе загърнат в тъмна наметка, като се озърташе неспокойно, самият бей.

Сърцето й се превъртя в гърдите. Но докато се опомни, преди да изтърчи насреща му, та да опре разплакана глава в мъжката му гръд, от близката сенчеста чупка на стената излезе Прокажения и му препречи пътя.

Калина се закова на място. Тя не чу какво си казаха двамата. Видя само как Хасан бей се отдръпна да заобиколи клетника и продължи надолу с едра крачка.

Калина усети, че нозете й се подкосяват, че дъхът й замира, че целият свят се люшва под нея. Хасан бей спря тъкмо там, откъдето се бе бояла най-много нещастната девойка. Двукатният болярски дом на Звездена се извишаваше в звездното небе като черна грамада. И то не дом, а истинско кале. От долния кат я стрелкаха като присвити зеници тесните бойници, а на горния светеха с черен блясък полукръглите зарешетени прозорчета. Сякаш нямаше жив човек в цялата къща.