Читать «Калиакра» онлайн - страница 16

Младият Иванков внук бе запазил русите коси и брада, сините очи на Добротица…

А Калина, щом само си помисли за тях, за тия сини очи, прежният огън отново облъхна тялото й, сякаш в подница се бе свряла.

Мракът се надигаше от изток като огромен връшник. Хиляди ярки звезди просветваха по него, както прозира жарта през проядените му от ръждата дупчици.

Внезапно девойката трепна. Все едно изникнал от земята, на двадесет разкрача от нея се зададе Прокажения. Тих, безшумен като привидение. Калина неволно се прилепи към зида с разтуптяно сърце. Не беше на добро. Всяка среща с наказания от бога беше зла прокоба. Защото с нечестивия дружеше Прокажения. Как иначе можеше да влиза и излиза от крепостта, когато си поиска, и денем и нощем? Само като вампир прелиташе над зидове и кули…

Знаеха го старите хора. Отдавна живеел все тук, в Калиакра, все в своята пещера, извън крепостните зидове. Еретик бил някога, дедец, богомилски поп — от ония, що не признавали ни цар, ни боляри, що ни на цар в рат помагали, ни на боляри. Додето дошли измаелтяните и прекарали под ножа селяци и боляри, богомили и попове. Загубил се тогава дедецът по света, а когато се завърнал пак, бог вече го бил белязал с тежката болест. Наказал го за знайни и незнайни грехове.

Прокажения се запъти право към нея, като си мърмореше нещо под спуснатата очилата качулка. Калина не можа да издържи — насаме с Прокажения, през нощта, в най-безлюдната уличка. Отстъпи все покрай дувара, все в сянката. Но спря. Пътят й бе препречен от параклиса на свети Никола, текето на Саръ Салтък. Тя опря гръб в заключената протка, притисна се в нея, ако можеше като буболечка да се провре през нея, да се слее с нея.