Читать «Калиакра» онлайн - страница 19

— Кажи, къзъм! — обърна се той кротко към нея. — Що има?

Тя мълчеше бледа като восък, отпусната в ръцете на двамата пазачи, които я придържаха под мишници.

Вместо нея отговори онбашията:

— Искаше да скочи от Чауш калеси.

Али бей остана напълно безчувствен, а очите на Кадъ Мустафа се окръглиха от потреса.

— Да се затрие! — той се обърна към нея. — Вярно ли е, гюзелим?

Девойката продължаваше да мълчи и само мъчително хапеше устни.

Каймакаминът стана, хвана я за ръката.

— Кажи, хубавице! Кажи какво толкоз ти причерня божия свят! При твоята младост и хубост…

— Не ща да живея! — пошепнаха сухите й устни.

— Защо, Калинке? Защо, къзъм?

Тя изведнъж се изправи, пое дълбоко въздух. Думите потекоха като отприщен яз от устата й:

— Защото го мразя! Защото ме остави, подигра се с мен! При друга отиде. При друга е сега, на друга се радва…

— Кой бе, Калино? Кой е тоя, що е разплакал най-хубавото цвете на Килгра?

Тя стисна юмруци.

— Кой ли? Вашият Хасан бей!

Чак сега в очите на евнуха просветна някакво огънче. А Кадъ Мустафа направо занемя.

Калина не спираше:

— Дано го убие бог! Дано убие и двамата! По-добре да бях умряла, преди да го видя, кога влиза у дома й. В дома на тая болярка.

— Че коя е тя? — подпита тихо беят.

— Наперената Звездена, коя друга? Дето нищо няма. Само болярството й. Правоверен, пък при гяурка…

— Ти пък какво толкоз си се закахърила за правоверните? — сряза я беят. — Ами я кажи кога го видя!

— Ей сега. Преди да изтичам до кулата.

Вълкът се събуди в Курт Али бей. Сви вежди.

— Тъй, значи? Хасан бей, посред нощ в дома на българска болярка!

— Че какво от това? — вдигна рамене Кадъ Мустафа. — Ще ходи където си ще. И той бекяр, и тя мома…

— Правоверен при гяурка!

— Че какво от това, беим? — повтори Кадъ Мустафа. — И Мурад хан първи, да е вечна славата му, взе жена гяурка, Кера Тамара, Шишмановата сестра. И Мурад хан втори, да го дарува аллах с бодрост и хилядолетна мъдрост, взе за жена друга гяурка, Мара, сестрата на Бранковича.

Али бей поклати глава.

— Не туй исках да кажа, кадъ. Не туй. В друго ми е акълът. В тази Звезденина къща напоследък влизат-излизат всякакви…

— Е?

— Не е зле да чуем думите на тая разплакана хубавица, да проводим аскер, да види какво става тая вечер там.

Евнух бей направи знак на онбашията.

— Остави момата тук, под ключ! А ти вземи аскера и претърси у Звезденини. Когото сбараш, тук го доведи!

— И Хасан бея ли? — смути се десетникът.

— И него! Всички!

Яничарите отведоха девойката.

Евнух бей се усмихна жлъчно.

— Кара севда, любовна мъка — замътена глава. Без да щеш, докарваш беля върху главата на тогова, който е замаял твоята глава. Благодаря на аллаха, че ме е опазил от това зло — че главата ми е бистра. Мъжете и жените са роби, роби на страстите си. Аз стоя и над жените, и над мъжете. Всичко върша с акъл…