Читать «Търсачи на светове» онлайн - страница 3

— Това стана заради проклетата машина. — В думите на студента се усещаше внезапен прилив на мъка.

— Мисля, че не ви разбирам. Каква машина?

— Как да ви кажа — рече студентът, — трябваха ми добри бележки. Знаех, че ако се изложа на тази работа, ще изгубя целия курс. Но аз не можех да си позволя провал. Опитах се честно да направя нещо, но не успях. Тогава отидох при машината и…

— Питам ви отново — каза Лансинг, — какво общо има машината с това?

— Това е игрален автомат — обясни Джексън. — Или по-точно прилича на игрален автомат, но аз мисля, че е нещо друго. Малко хора знаят за него. Такова нещо не може да се направи с обикновени знания. Той погледна умолително и Лансинг попита:

— Ако тази машина е секретна, защо ми разказвате за нея? Мога да си помисля, че ме мамите. Мисля, че ако участвам в такава тайна операция, щях да си взема лекарството и да не обеля нито дума за това. Щях да защитя останалите.

Не трябваше да вярва на приказките за монетния автомат, разбира се, даже за миг не трябваше да си помисли, че, има частица истина в него. Трябваше само да попритисне младежа пред бюрото му с надеждата, че така ще стигне до нещо като истина.

— Ами, как да ви кажа, сър, то си е така — рече Джексън. — Може би си мислите, че това е кирлив номер или че съм накарал някой да ми напише работата — не зная, може да си мислите много неща и ако продължавате да си ги мислите, ще ми сложите слаба оценка, а както ви казах, няма да издържа нов провал. Ако ми позволите, ще ви обясня защо не мога. Аз съм на ръба на пропастта. И си помислих, че ако ви кажа как стоят нещата, нали разбирате, мога да спечеля с истината.

— Е, това е много подходящо за вашия случай — каза Лансинг. — Да, съвсем подходящо. Но монетният автомат…

— Той е в сградата на Съюза, сър. На Студентския Съюз.

— Да. Зная къде се намира сградата.

— Долу, в сутерена — каза Джексън. — Съвсем близо до Ратскелер. В единия край на бара има врата. Там никой не влиза и може би никога не е влизал. Помещението е нещо като склад, макар че не се използва, поне в момента. Може би са го използвали някога. Там има няколко неща. Вещи, които са наблъскани там много отдавна и са забравени днес. В един от ъглите стои тоя игрален автомат или по-скоро онова, което прилича на игрален автомат. Ако човек случайно влезе там, няма да му обърне внимание. Там е претрупано, машината е натикана в ъгъла. Всеки, който го види, ще си помисли, че е повреден и…

— Освен човека — намеси се Лансинг, — който знае какво представлява всъщност, разбира се.

— Точно така, сър. Искате да кажете, че ми вярвате?

— Не съм казал такова нещо — рече Лансинг. — Просто ви помогнах да продължите мисълта си. С тази забележка ви връщам в коловоза.

— Благодаря ви, сър. Много любезно от ваша страна. Малко се колебаех. Отиваш при нея, сър, и пускаш четвърт долар в процепа. Монетата я събужда да проговори, тя ви пита какво искате и…

— Искате да кажете, че машината ви говори?

— Точно така, сър. Пита ви какво искате и когато й кажете тя ви съобщава колко ще ви струва, а щом си платите, тя ви го изчуква. Тя може да пише на всяка тема. Само й казвате какво искате…