Читать «Търсачи на светове» онлайн - страница 2

Когато зави зад ъгъла, той видя, че някой го чака пред вратата на кабинета му. Човекът стоеше облегнат на стената в онази дразнеща отпусната поза, в която редовно заставаха чакащите студенти.

Той мина край него, като бърникаше за ключовете си.

— Мен ли чакате — попита той облегнатия.

— Аз съм Томас Джексън, сър — рече студентът. — Оставил сте бележка в кутията ми.

— Да, мистър Джексън, наистина оставих — каза Лансинг, който едва сега си спомни за случая. Той остави вратата отворена и студентът пристъпи вътре. Лансинг влезе след Джексън и запали лампата на бюрото си. — Вземете оня стол — посочи той на студента мястото пред бюрото му.

— Благодаря, сър.

Лансинг заобиколи бюрото, дръпна стола си и седна на него. Това, което му трябваше, се намираше в камарата листове върху дясната страна на бюрото му. Той зашумоля с тях, докато намери нужната работа.

Когато вдигна глава към Джексън, той видя, че студентът е притеснен.

Лансинг погледна към отсрещния прозорец, през който се виждаше част от алеята на университетския двор. Този следобед, помисли си той, е типичен за дълбоката есен в Нова Англия с мекото и слънце, което превръща в разтопено злато листата на старите брези пред прозореца му.

Той взе купчинката листове пред себе си и запрелиства страниците, като се правеше, че ги преглежда.

— Мистър Джексън, питам се ще решите ли да обсъдите работата си с мен? — каза той. — Намирам я очарователна в много отношения.

Студентът преглътна и рече:

— Радвам се, че я харесвате.

— Това е едно от най-хубавите критични произведения, които съм чел — започна Лансинг. — Сигурно сте му отделил и сте мислил много време над него. Това е очевидно. Вие показвате необикновен усет към една особена сцена в „Хамлет“ и вашите изводи са блестящи. Но има нещо, което буди у мен недоумение. Това са някои от източниците, които използвате.

Той остави ръкописа на бюрото и се взря в събеседника си. Студентът се опита да издържи погледа му, ала очите му се оцъклиха и той извърна глава.

— Искам да знам — продължи Лансинг, — кой е Крауфорд? А Райт? А Форбс? Известни шекспирови ученици, сигурен съм, макар че никога не съм чувал за тях.

Студентът не каза нищо.

— Онова, което ме хвърля в недоумение — каза Лансинг, — е защо ви трябваше да използвате тези имена. Доколкото успях да забележа, работата ви си я бива и без тях, макар и да съм малко несъгласен по отношение на миналото ви в училище, което вие най-сетне пускате в ход и това се отразява добре на произведението. Миналата ви работа изглеждаше доста невзрачна, но съм склонен да мисля, че съм се усъмнил преждевременно във вас. Мистър Джексън, ако това е някакъв номер, не намирам никакъв хумор в него. Може би имате някакво обяснение. Ако е така, слушам ви.