Читать «Търсачи на светове» онлайн - страница 29

— По стените няма рисунки — каза Мери. — Не видях нито една линия.

— Може би стените са от материя, която не задържа написаното върху нея — предположи Сандра. — Всеки предмет, оставящ следи, ще се плъзга по тях.

— Продължавам да мисля — намеси се и роботът, — че трябваше да го разгледаме по-внимателно. Ако се приближим по-близо до него, можем да намерим отговори на въпросите, които си задаваме.

С тези думи той тръгна да прекоси пясъчния кръг. Лансинг извика да го предупреди, ала Юргенс не показа с нищо, че го е чул. Лансинг се хвърли напред и изтича да го хване. Сега той разбра, че този пясъчен кръг крие едва доловима заплаха — нещо, което всички освен Юргенс бяха усетили много добре. Юргенс продължаваше да върви напред. Лансинг стигна до него и протегна ръка да го сграбчи за рамото. Но в мига преди пръстите му да се впият в рамото на робота някакво препятствие, заровено в пясъка, хвана палеца му и го запрати към лицето му.

Докато той тръскаше глава, докато се бореше с ръцете и коленете си да излезе от пясъка, който блъскаше по тях, той чу как другите му крещят нещо. Гласът на Бригадния генерал заглушаваше останалите:

— Проклет глупак, връщай се! На това място е заложен капан.

Юргенс вече наближи стената. Той изобщо не забави енергичния си ход. Щом като е така, помисли си Лансинг, щом като глупакът е решил да върви, нека се хвърли срещу куба. И в същия миг, когато тази мисъл се мярна в съзнанието му, роботът подскочи във въздуха, политна назад и падна върху пясъка. Лансинг протегна ръка да очисти очите му и да проясни погледа му, защото в оня кратък миг, когато Юргенс се преметна, Лансинг си помисли, че е видял опасност (нещо като змия, например, макар че това не можеше да е змия), която изниква мълниеносно от пясъка, нанася удар от там и остава в пясъка толкова кратко време, че окото не може да я хване, нещо като мълния във въздуха.

Юргенс, който до сега лежеше по гръб, махаше с ръце и ровеше с единия си крак да се отдръпне от кръга. Другият му крак лежеше отпуснат.

Лансинг скочи на крака и се затича напред. Грабна робота за сгърчената ръка и го повлече назад към пътя.

— Оставете на мен — каза някой и като вдигна глава, Лансинг видя Енорийския свещеник, застанал до него. Свещеника се наведе, хвана Юргенс за кръста и го метна на рамо като чувал с жито, олюлявайки се леко под тежестта на робота.

Когато излезе на пътя, Енорийския свещеник пусна Юргенс на земята. Лансинг коленичи до него.

— Къде си ранен? — попита той.

— Не съм ранен — отговори роботът. — Направен съм така, че не мога да бъда ранен.

— Единият му крак се влачи — каза Сандра.

— Десният. Не може да го движи.

— Хайде — рече Бригадния генерал, — ще те вдигна да станеш. Застани на крака, виж можеш ли да се задържиш прав.

Той извика силно, докато изправяше робота на крака и го подкрепяше. Юргенс залитна на левия си крак в опита да прехвърли тежестта си върху десния. Десният му крак се подгъна под него. Бригадния генерал му помогна да седне. Мери каза: