Читать «Търсачи на светове» онлайн - страница 31

— Мисля, че кафето е вече готово — каза Мери. — Не знам има ли храна, но усещам аромата и ми се ще да изпия чаша хубаво кафе. Идваш ли с мен, Едуард?

— Идвам веднага — каза Лансинг. Клекнал до Юргенс, той гледаше как тя отива към лагерния огън.

— Върви да си изпиеш кафето — рече му Юргенс. — Няма защо да стоиш с мен.

— Кафето може да почака — възрази Лансинг. — Направи ми впечатление нещо, което ти каза. Че ще се влачиш на лакти и на колене да вървиш с нас. Какво става, Юргенс? Знаеш ли нещо, което ние не знаем?

— Нищо не зная. Искам само да вървя по пътя.

— Но защо? Ние сме само група бежанци, отвлечени от нашите светове, от нашата култура, и даже не знаем за какво сме тук…

— Какво знаеш за свободата, Лансинг?

— Много малко, струва ми се. Човек не мисли за свободата, докато я има. В света, от който идвам, бяхме свободни. Не трябваше да правим усилия за свободата. Смятаме, че ни е гарантирана. Тя рядко навестява умовете ни. Да не искаш да кажеш, че ти…

— Не така, както си мислиш. Роботите от моя свят не са потискани по никакъв начин. В известен смисъл ние сме свободни, струва ми се. Но ние носим бреме, имаме отговорност. Нека да ти обясня.

— Слушам те — каза Лансинг.

— Когато бяхме в страноприемницата, ти каза, че се грижите за вашите човешки същества и това прозвуча много странно. Каза, че са останали живи само няколко човешки създания и вие полагате грижи за тях.

— Преди да започна — подхвана Юргенс, — кажи ми само едно нещо. Ти спомена за онова, което ти е казал твоят приятел и, струва ми се, го нарече дърдорко. За алтернативните светове, за алтернативните планети земя, произтичащи една от друга в определени кризисни моменти. Спомням си, ти каза, че точно това може да е станало.

— Да, така казах. За цялата му лудост…

— И всеки от тези алтернативни светове може да върви по своя собствена линия на развитие. Те сигурно съществуват синхронно във времето и пространството. Значи ли това, че ние действително сме от различни алтернативни светове, че всички ние идваме от една и съща рамка на времето?

— Не съм мислил за това — отговори Лансинг, — и наистина не зная. Сигурно разбираш, че всичко това е предположение. Но ако теорията за алтернативните светове е вярна и ние идваме от такива светове, не виждам причина да мисля, че вероятно всички сме от една и съща рамка на времето. Всяка организация, която може да ни изпрати тук, ще трябва да бъде също и съвсем условна по отношение на времето.

— Радвам се, че го каза, защото това ме безпокоеше. Аз сигурно идвам от много по-късна епоха, отколкото вие всички. Разбираш ли, аз живеех в един свят, в който човешкият род е изчезнал.

— Изчезнал?

— Да, всички са заминали за други светове, обикалящи около други звезди. В далечния космос, колко далеч — нямам представа. Земята, моята Земя, беше похабена. Околната среда беше унищожена, природните богатства — изчерпани. Последните ресурси бяха изразходвани за построяване на кораби, които отнесоха хората в космоса. Оставиха земята гола и опустошена…