Читать «Търсачи на светове» онлайн - страница 28

Ъгълчетата край устата на Енорийския свещеник се дръпнаха надолу.

— Не ми харесва вида на това нещо.

— На вас не ви харесва вида на нищо — рече Бригадния генерал.

— Преди да си разменим мнения, нека слезем долу и го огледаме отблизо — предложи Лансинг.

Пътят дотам им отне доста време. Трябваше да вървят по пътеката, защото склонът беше стръмен и опасен за пряко спускане. Следвайки нейните извивки, те изминаха много по-голямо разстояние, отколкото беше разстоянието от върха на склона до дъното на котловината по права линия.

Кубът се издигаше сред широка прашна равнина, която ги заобикаляше — един огромен кръг от пясък, който сякаш беше разстлан от група земемери: бял пясък, също като оня, който човек очаква да намери в детска кофичка, захароподобен пясък, който можеше да образува съвсем гладка повърхност, ала сега беше навят на многобройни ивици от вятъра.

Стените на куба се издигаха високо нагоре. Докато ги оглеждаше с изпитателен поглед, Лансинг си каза, че са високи не по-малко от петнайсет метра. В тях нямаше цепнатини, изобщо нищо, което да подсказваше съществуването на врати и прозорци, нямаше каквито и да било орнаменти или пък изкуствени вдлъбнатини, липсваха табелки с надписи и вградени символи, които можеха да подскажат името, с което беше известен кубът. Погледнат съвсем отблизо, кубът запазваше непокътната синевата си — едно небесносиньо, също като чистата невинност. Стените сякаш бяха съвсем гладки. Със сигурност не е камък, рече си Лансинг. Пластмаса, може би, макар че пластмасата влизаше в противоречие с крещящата първичност на мястото, или пък керамика — кубът можеше да е направен от изключително фин порцелан. Почти без никакви приказки групата обикаляше около куба и по някакво неизказано съгласие никой не стъпваше на пясъка, който го заобикаляше. Когато отново поеха по пътя, всички спряха и се взряха в синевата.

— Красиво е — каза Сандра и пое дъх, което показваше, че все още е смаяна. — Много по-красиво, отколкото изглеждаше от върха на хълма. По-красиво от всичко на света.

— Изумително — съгласи се Бригадния генерал. — Наистина изумително. Но има ли някой дори и най-мъглявата представа какво е това?

— Сигурно има определени функции — каза Мери. — Обемът и размерите му потвърждават това. Ако е чисто символично, съоръжението нямаше да е толкова голямо. Освен това, ако беше само някакъв символ, щеше да е разположено на място, където може да се види отдалеч, например на върха на най-високото възвишение, вместо да го пъхнат тук долу.

— Мястото не е посещавано наскоро — рече Лансинг. — Няма следи по пясъчния кръг около него.

— Ако тук е имало следи, подвижните пясъци скоро щяха да ги заличат — каза Бригадния генерал. — Даже и да бяха съвсем пресни.

— Защо стърчим тук и го зяпаме? — обади се Юргенс. — Като че се страхуваме от него.

— Струва ми се, че стоим тук, защото вероятно се страхуваме от него — рече Бригадния генерал. — Съвсем сигурно е, че кубът е построен тук от опитни строители. Това не е проста работа, която да започнеш с потънали в невежество диваци, издигащи паметник на своето божество. Логиката ми подсказва, че такова голямо съоръжение трябва да бъде защитено по някакъв начин. В противен случай стените щяха да са надраскани с рисунки.