Читать «Търсачи на светове» онлайн - страница 112

— Не е кой знае какво, но ние полагаме големи грижи за нея и всяка година събираме достатъчно царевица да изкараме зимата. Освен това имаме и една много голяма градина. Мисис Мейсън пази царевицата за посев и всички семена, които трябва да засадим в градината.

— Мисис Мейсън? — попита Мелиса.

— Тя е стопанката на страноприемницата — отвърна Кори. — Лакома жена, но си помагаме с нея. Понякога ни изпраща попълнение — хора като нас, които няма къде да отидат и се навъртат около страноприемницата. Тя не ги иска, освен ако имат да похарчат някоя и друга пара. Някои от тях нямат пари и тя се освобождава от тях, като ни ги изпраща. И все пак нашето население не нараства значително. Мнозина умират, особено през суровите зимни месеци. Нашето гробище постоянно се разширява.

— Няма ли път назад? — попита Йоргенсон. — Няма ли път към световете, от които идвате?

— Не открихме никакъв път — каза Кори. — Нищо такова, което търсихме толкова упорито. Някои от нас наистина го търсиха за тоя, дето духа.

Когато стигнаха в лагера, вечерята вече беше готова. Тримата насядаха заедно с останалите около централния огън и получиха по една паница готвено заешко месо, друга с варени смесени зеленчуци и трета с хрускава пържена риба. Нямаше нито кафе, нито чай за пиене, дадоха им само вода. Нямаше и салата въпреки думите на Кори.

Мнозина от хората в лагера, а може би всички присъстващи (Лансинг се опита да ги преброи, но обърка сметките) дойдоха да се ръкуват с тях и да ги поздравят. Повечето от тях говореха на чужди езици, а някои — на развален английски. Освен Кори имаше и други, за които английският беше роден език. Бяха две жени, които веднага седнаха до Мелиса и се разбъбриха възбудено.

Въпреки затрудненията със солта храната беше приготвена добре.

— Вие казахте, че не ви стига сол — обърна се Лансинг към Кори, — а може би ви липсват и много други неща. Споменахте още, че мисис Мейсън пази семената за градината и царевичната ви нива. Няма ли да ви даде сол и всичко друго, което ви трябва?

— О, на драго сърце — отвърна Кори, — но ние нямаме пари. Хазната е празна. Може би по-рано пилеехме парите без мярка.

— Останаха ми известна сума — каза Лансинг. — Ще приемете ли едно дарение?

— Не мога да прося пари — започна Кори, — но ако е по ваше собствено желание…

— Ще ви дам малко.

— Няма ли да останете при нас? Вие сте добре дошли, както можете да забележите.

— Казах ви, че отивам в града.

— Да, спомням си.

— С удоволствие ще пренощувам тук — каза му Лансинг. — Тръгвам утре сутринта.

— Може би ще се върнете?

— Искате да кажете, ако не намеря Мери?

— Дори и да я намерите. Можете да дойдете по всяко време. Ако я доведете, ще я посрещнем добре.

Лансинг огледа целия лагер. Никак не му се щеше да остане на това място. Тук животът сигурно ще бъде суров. Ще пада тежък труд — сечене и носене на дърва, грижи за градината и царевичната нива, безкрайно търсене на храна. Ще има жестоки дребни съперничества, ще се сблъскват характери, ежедневно ще избухват кавги.