Читать «Търсачи на светове» онлайн - страница 111

Тримата спряха на няколко крачки. Русолявият заговори на странен език.

— Дивашки приказки — рече Йоргенсон. — Защо не говори на английски?

— Чужд език, а не дивашки — поправи го Лансинг. — Немски, предполагам. Говори ли някой от вас английски?

— Аз говоря английски — каза старецът. — Аз и няколко други от лагера. Вашето предположение е вярно. Младият ми приятел говори немски. Пиер — тоя тук, говори френски. Аз разбирам и двата езика доста добре. Името ми е Алън Кори. Предполагам, че идвате от кулата. Сигурно сте се заблудили по пътя.

— Ако трябва да бъда точен — рече Лансинг, — ние отиваме към града.

— Защо? — попита Кори. — Там няма нищо. Всички го знаем.

— Той търси изгубената си приятелка — каза Йоргенсон. — Предполага, че е отишла там.

— В такъв случай — обърна се Кори към Лансинг, — искрено се надявам, че ще я намерите. Знаете ли как да стигнете до там?

— Ще вървим на югоизток — отвърна Лансинг. — Така ще стигнем до града.

— Да, мисля, че е така — кимна Кори. — Познавате ли земята, която е пред нас?

— Само на няколко километра. Предпочитаме да си стоим близо до лагера. Не ходим много далеч.

— Предполагам, че сте хора като нас. Не зная как можем да се наричаме, никога не съм мислил за това. Просто хора, прехвърлени тук.

— Ние сме част от тях — каза Кори. — Може би има и други групи като нас, но ако е така, не знаем къде се намират. Разбира се, вие знаете, че някои от нас оцеляват. Ние сме малка група от оцелелите. Тук сме събрани трийсет и двама души. Дванайсет мъже, останалите са жени. Някои от нас живеят тук с години. Мургавият французин му каза нещо и Кори отново продължи разговора си с Лансинг:

— Моля да ме извините. Забравил съм добрите маниери. Ще дойдете ли при нас в лагера? Скоро ще се стъмни, а вечерята е сложена на огъня. Имаме голям казан с готвено заешко и много пържена риба. Няма да се изненадам, ако приготвим и салата, макар че отдавна нямаме салатен сос и я поливаме с гореща мазнина за готвене. Освен това трябва да ви предупредя, че сме закъсали със солта. Отдавна сме свикнали с тоя недоимък и той вече не ни притеснява.

— Нито пък ще притеснява нас — каза Мелиса. — Приемаме с удоволствие поканата ви.

След като повървяха малко из долината и заобиколиха малка горичка, която скриваше полето пред тях, те стигнаха до царевична нива, на която още стърчаха голи стебла. От другата страна на нивата, край едно закътано заливче до острия завой на реката, бяха скупчени груби къщурки и няколко дрипави, избелели палатки. В лагера горяха огньове, около които стояха в очакване малки групи хора. Кори посочи царевичната нива.