Читать «Търсачи на светове» онлайн - страница 113

— Създадохме си един примитивен начин на живот — каза Кори, — и я караме доста добре. В реката има много риба, в долината и по хълмовете са заложени примки. Някои от нас станаха майстори на капаните. Тук е пълно със зайци, през някои години те се увеличават, през други — намаляват. Преди две години, когато ни удари сушата, всички работихме тежко и дълго, носихме вода от реката до градината и царевичната нива, но издържахме. Получихме богата реколта.

— Изумително! — рече Лансинг. — С такава пъстра смесица от хора. Поне така ми се струва, че смесицата е пъстра.

— Близо сте до истината — каза Кори. — В моя минал живот бях член на дипломатическия корпус. Между другото ние имаме геолог, фермер, който някога е обработвал четири хиляди декара земя, дипломиран счетоводител, прочута и някога много разглезена актриса, жена, известна като изтъкната историчка, социален работник, банкер. Мога да изброя още много други.

— По времето, когато вие и другите сте мислили да решите загадката, стигнахте ли до някакво заключение защо сме изпратени тук?

— Не, всъщност не разбрахме. Разсъждавахме на дълго и на широко, както може би се досещате, но не стигнахме до нищо съществено. Имаше и такива, които си мислеха, че знаят, но съм сигурен, че това не е вярно. Има хора, нали разбирате, които намират известна опора като се убеждават, че са прави в най-фантастичните си приумици. Това им дава нещо, за което да се хванат, дава им сигурност, че знаят какво става, че те знаят, докато другите тънат в мрак.

— А вие? Вие самият?

— Аз съм един от хората, орисани да виждат двете страни или многото страни на нещата. Като дипломат за мен това беше наложително. Смятах за свой дълг да бъда изключително честен пред себе си. Мислех, че никога не ще допусна да се залъгвам.

— Значи нямате окончателно мнение?

— Нямам никакво мнение. Днес за мен всичко е толкова загадъчно, както и в деня на пристигането ми.

— Какво знаете за земята, през която трябва да минем, за да стигнем до града? Какво мислите за Злата земя?

— Доколкото я познаваме, земята пред вас е неравна и хълмиста — каза Кори. — В по-голямата си част е гориста, но пътят е лек. За Злата земя не зная нищо. Ние не идваме от нея. Сигурно е на изток.

— Доволен ли сте, че живеете тук? Вие не сте опитали късмета си. Не сте продължили търсенето.

— Не съм доволен — рече Кори, — но какво да правя? Някои от нас тръгнаха на север към Хаоса. Стигнахте ли толкова далеч?

— Да. Там загубих един добър приятел.

— Северът е затворен от Хаоса — подхвана Кори. — През него не може да се мине. Не зная какво представлява, но той прегражда пътя. На стотици километри отвъд кулата се простира една унищожителна пустиня. На юг, докъдето сме стигали, изглежда няма нищо интересно. И тъй, сега вие отивате в града с надеждата да откриете нещо, което сте пропуснали преди.

— Не — поклати глава Лансинг. — Отивам да търся Мери. Трябва да я намеря. Двамата с нея сме единствените, които останаха от нашата група. Другите четирима загинаха.