Читать «Те вървяха като хора» онлайн - страница 7

Нейде из сенките в дъното на залата куриерчето си подсвиркваше една от ония накъсани, несвързани мелодийки, които всъщност нямат нищо общо с музиката. Потръпнах от този звук. Имаше нещо зловещо в мисълта, че някой може да си подсвирква по това време на денонощието.

Минах зад бюрото си и седнах. Някой от чистачите беше подредил на куп всичките ми научни списания. Предния следобед бях хвърлил сума ти труд, за да ги прегледам и да отделя каквото ще ми свърши работа за поредната статия. Примижах кисело срещу купчината и изругах. Сега трябваше пак да почвам отначало.

Насред бюрото се белееше безпомощно екземпляр от сутрешния брой. Взех го, облегнах се назад и прегледах новините.

Нямаше кой знае какво. Неприятностите в Африка продължаваха, а венецуелската каша ставаше все по-отчайваща. Снощи някой беше ограбил аптека в центъра, имаше и снимка, на която беззъб аптекар сочеше на скучаещ полицай точно къде е стоял грабителят. Губернаторът заявяваше, че догодина новата администрация ще трябва да потърси допълнителни източници на приходи. Според него в противен случай целият щат можел да фалира. Не го казваше за пръв път.

В горния ляв ъгъл на първа страница имаше местен икономически обзор от Грант Дженсън, редактор в нощната смяна. Грант явно преливаше от оптимизъм. Твърдеше, че възходящите тенденции в бизнеса продължавали непоколебимо. Търговията с недвижими имоти се въртяла успешно, промишлените индекси нараствали, нямало изгледи за трудови конфликти — с две думи, розова картинка. Особено добри перспективи се разкривали в строителството, продължаваше статията. Търсенето на жилища надхвърляло предлагането и всички предприемачи в областта били ангажирани за цялата предстояща година.

Неволно се прозинах. Не ще и дума, всичко беше вярно, но дъртаци като Дженсън вечно ни тъпчат с подобна плява. Обаче издателят щеше да хареса обзора, защото предсказваше разцвет и вдъхваше оптимизъм на рекламодателите, а на обед в Юниън клъб старите финансови ветерани щяха да разговарят надълго и широко за днешната статия.

Ама ако беше обратното, казах си аз, ако продажбите падаха, ако никой не търсеше жилища и фабриките изхвърляха хиляди работници на улицата — тогава и думица нямаше да поместим, преди положението да стане неудържимо.

Сгънах вестника и го бутнах настрани. После измъкнах от чекмеджето вчерашните си записки и се заех да ги препрочитам.

От сянката край бюрото ми изникна куриерчето на сутрешната смяна по прякор Бързака.

— Добро утро, мистър Грейвс.

— Ти ли подсвиркваше? — запитах аз.

— Да, сигурно съм бил аз — кимна момчето и сложи на бюрото ми прясна коректура. — Това е вашата статия за днешния брой. Дето обяснявате как са измрели мамутите и разни други животни. Рекох си, че ще искате да й хвърлите едно око.

Взех коректурата и я прегледах. Както винаги някой умник от дежурните редактори й беше лепнал сензационно заглавие.