Читать «Те вървяха като хора» онлайн - страница 6

Вярно, бях пиян, но не чак дотам. Не дотам, че да се търкалям и да ми се привиждат разни работи… само дето ми трепереха ръцете и стъпвах малко несигурно.

Сега бях добре — ако се изключеше онзи ужасен, самотен хлад в главата ми. Махмурлук от третия вид — най-страшният.

Но очите ми постепенно бяха привикнали към полумрака и различавах наоколо тъмните очертания на мебелите. Добрах се до кухнята без да се препъна нито веднъж. Вратата беше открехната и отвътре струеше светлина.

Бях забравил да изключа лампата преди да си легна. Стенният часовник показваше три и половина.

Открих, че съм облечен и дрехите ми са станали на хармоника. Бях по чорапи, вратовръзката ми провисваше до коленете и приличах на чучело.

Стоях и размишлявах. Ако си легнех сега, щях да спя като пън чак до пладне и щях да се събудя като пребит.

Но ако вземех да се наплискам с хладна вода и да хапна нещичко, а после отидех в редакцията преди другите, можех да отхвърля сума ти работа и да си тръгна по-раничко, та да започна уикенда като нормален човек.

Освен това беше петък и имах среща с Джой. Постоях още малко в кухнята, без да правя каквото и да било — просто се радвах, че е петък и довечера ще видя Джой.

Бързо си съставих план: слагам вода за кафето, пъхвам се под душа, после хапвам яйца и бекон с препечена филийка, изпивам чаша доматен сок и може би всичко това ще ми помогне да пропъдя ужасната, хладна самота.

Но най-напред трябваше да погледна дали полукръглото парче все още липсва от пътеката в коридора.

Отидох до вратата и надникнах навън.

Оголеният под самодоволно се ухили насреща ми.

Видяхте ли бе, рекох аз на съмненията и възмутената логика, после се запътих да сложа вода за кафето.

3.

Рано сутрин всяка редакция е студена и неуютна. Просторната зала изглежда безкрайно пуста и спретната, толкова спретната, че те обзема неволен страх. По-късно през деня настава суматохата, която донася човешка топлина — бюрата се отрупват с накълцани вестници, по пода се въргалят смачкани коректури, кошчетата се препълват с отхвърлени материали. Но призори, след минаването на чистачите, редакцията е безжизнена като операционна зала. Редките лампи изглеждат прекалено ярки, оголените бюра и столове са подредени толкова правилно, че просто крещят за ефективност и целенасоченост — по-късно това чувство омеква и позатихва, когато из редакцията се развихри трескава дейност, ръкописите заподскачат от бюро на бюро и настане типичната лудница, в която се ражда всеки нов брой.

Нощният екип отдавна се бе прибрал, Джо Нюман също не се виждаше никъде. Донякъде се бях надявал да го заваря в редакцията, но от него нямаше и помен, а бюрото му беше голо и спретнато както всички останали.

По писалищата на макетьорите лъщяха в редици грижливо изстъргани и почистени шишенца, пълни догоре с прясно лепило. От всяко стърчеше дръжката на четчица. Върху бюрото на дежурния редактор лежеше спретната купчинка телекси. А от кабинката в ъгъла долиташе деловитото потракване на телетайпа, предъвкващ новини от всички кътчета на света.