Читать «Небе и земя» онлайн - страница 8

— По дяволите! Ти беше в офиса си, но Нел не ми каза, че си с някого.

— Уредих го по телефона — продължи Миа. — С един човек от Ню Йорк. Доктор. Подписахме договор за три месеца по факса. Надявам се, че това те успокоява.

Рипли не успя достатъчно бързо да прикрие раздразнението си:

— Казах ти, че си е твоя работа. Какво, по дяволите, ще прави един доктор три месеца на Трий Систърс? Имаме си лекар на острова.

— Не е лекар. Доктор по философия е. И щом толкова се интересуваш, идва тук, за да работи. Доктор Бук е изследовател на паранормални явления и няма търпение да прекара известно време на остров, създаден от магьосници.

— Шибан отворко!

— Винаги кратка и ясна. — Развеселена, Миа се изправи. — Е, нямам повече работа тук. Трябва да отида да видя дали мога да доставя радост на някого друг. — Отправи се към вратата, но спря за миг и се обърна. — Впрочем той ще пристигне утре. Сигурна съм, че би се радвал да се запознае с теб, Рипли.

— О, дръж този психясал ловец на духове далеч от мен, по дяволите! — Рипли захапа сметановия еклер. — Тя ще доизяде това.

— Не бързай да си тръгваш! — Нел вдигна таблата с поръчката. — Пег идва след пет минути. Искам да си поговорим.

— Трябва да патрулирам.

— Почакай само минута.

— По дяволите, почти развали апетита ми! — оплака се Рипли, но успя да изяде еклера си.

След петнадесет минути тя отново бе навън, а Нел крачеше плътно до нея.

— Трябва да поговорим за това.

— Виж, Нел, не е толкова важно. Просто си мислех…

— Да, мислеше си. — Нел придърпа плетената си шапка над ушите. — А не си казала нищо нито на мен, нито на Зак. Искам да знам защо искаш да се изнесеш от собствения си дом.

— Добре, добре. — Рипли сложи слънчевите си очила, приведе се леко и двете се отправиха надолу по главната улица към полицейския участък. — Просто мисля, че когато хората се оженят, имат нужда да бъдат сами.

— Къщата е голяма. Няма да си пречим. Ако беше домошарка, бих могла да разбера, че се чувстваш изместена, защото аз прекарвам толкова много време в кухнята.

— Това е най-малкото ми притеснение.

— Разбира се. Ти не готвиш. Надявам се, че не мислиш, че ми е неприятно да готвя и за теб.

— Не, не мисля. Наистина съм ти благодарна, Нел.

— Да не би да е, защото ставам толкова рано?

— Не.

— Защото заех една от резервните спални за офис на фирма „Три сестри“?

— Не, и без това никой не я ползва. — Рипли се почувства ловко притисната до стената. — Виж, не става въпрос за готвенето и за резервните стаи или за странния ти навик да ставаш преди изгрев — слънце, а за това, че правите секс.

— Моля?

— Нали със Зак правите секс?

Нел спря, наведе глава и озадачено се вгледа в лицето на Рипли:

— Да. Не отричам. И го правим доста често.

— Точно за това става въпрос.

— Рипли, преди официално да се пренеса в къщата, Зак и аз често правехме секс там. Не предполагах, че е проблем за теб.

— Тогава беше друго. Беше нормален секс, а сега е между съпрузи.

— Разбирам. Е, мога да те уверя, че начинът е един и същ.

— Ха-ха.

Нел бе извървяла дълъг път. По-рано и най-малкият намек за конфликт би я накарал да се свие в черупката си. Тези дни бяха минало.