Читать «Един (не)обикновен ден на Марс» онлайн - страница 7

— Хей, Алф, ти май не си много съвестен Съюзец, а? — обади се Пол. Просто невероятен беше фактът, че този човек може да се шегува дори и в такъв момент.

— Не, господин Робинсън, не съм. Не се изненадвайте, че знам името ви. То е изписано на скафандъра ви. Във връзка обаче с „необразцовата“ си служба на Съюза ще ви задам и следния въпрос: Би ли се съгласила вашата цивилизация да унищожи Моронската Империя с технологиите, дадени й от Съюза? Момент да се поясня. Докато изучавах нравите ви, се сблъсках с една поговорка, между другото това е също типично „земна“ особеност — иносказанието, преносния смисъл на думите, символното изразяване, много ми беше трудно да ги изуча. Та поговорката, по-точно сентенцията, е, че най-добрата защита е нападението. Има и друга: „Най-добрият враг е мъртвият враг.“ Изведнъж осъзнах колко сте прави с тези мисли. В Галактическия съюз отричаме агресивните действия, но може би не осъзнаваме, че понякога са необходими, макар и нежелани. От друга страна планетите не влизат веднага в Съюза, има нещо като период за адаптация. След това расата сама решава дали ще се присъедини или ще остане независима, като и отношенията й със Съюза са също обект на избор. Вече има няколко независими и равноправни съюзници на Съюза.

— Въпросът ви е много сложен, господин Алф. — намеси се току-що пристигналата и идеално възстановена Татяна. — Нито ние, нито вие сме официални представители на своите раси. Имате известно право дотолкова, доколкото понякога нападението е наистина единствената разумна алтернатива. Но кажете, ако унищожим тези морони, какво? Мислите ли, че няма да се появи друга агресивна раса. Дори и сред нас, земляните, има хора, които, ако управляваха, биха се хвърлили да покоряват други цивилизации, само ако можеха.

— Мисля, че Таня е права. — намеси се Пешо. — Не разбирам много от военна стратегия, но според мен няколко победи и демонстриране на непоколебимост биха помогнали за постигане на мир. Те сега ви бъхтят, защото не им отговаряте. Ако си покажете ноктите, те най-вероятното ще се кротнат и ще се съгласят на мир. Все пак нека първо изчакаме преговорите със Съюза, а?

— Ние имаме и други поговорки. — Намеси се Джони — Например „Който нож вади, от нож умира“. А един голям писател от средата на 20-и век — Айзък Азимов пише: „Насилието е последното средство на некомпетентния.“ Това също са доста крайни изказвания и не съм много съгласен и с тях, просто исках да покажа, че ние на Земята имаме доста поговорки и те понякога са абсолютно противоположни. Иначе съм съгласен с Пешо, че малко демонстрация на сила и решимост почти сигурно ще доведе до край на войната, но не сме ние тези, които могат да решат. Освен това едва ли очаквате Земята да се съгласи да играе ролята на „веселия самоубиец“. Според мен наистина трябва да изчакаме преговорите.

— Добре! Тогава аз ще дойда с вас в базата ви, а другарите ми ще излетят към Съюза да съобщят, че млада и изключително перспективна раса е достигнала достатъчно ниво на развитие, за да води преговори и да изпратят официална делегация. Да тръгваме.