Читать «Генетичният генерал» онлайн - страница 64

— Донал! — гласът на Сейън го спря. Завъртя се и видя, че Свързващият го гледа с много странен поглед. — АЗ вярвам, че можете да ходите по въздуха.

Донал се взря в човека срещу него, но физиономията на Сейън не се промени. Обърна се и направи крачка към първото стъпало. За негово най-голямо учудване кракът му намери опора на една педя от земята. Без да разбира какво става, той направи и втора крачка в нищото. Продължи напред и така, без да стъпи на твърда почва, прекоси цялото дворче и стигна до отсрещните стъпала.

След като намери по-надеждна опора, той се обърна. Сейън продължаваше да го гледа, но бе невъзможно да се разгадае изражението на лицето му. Донал напусна сградата.

Върна се в квартирата си в Портсмут. В този град на Мар се намираше Генералния щаб на Екзотика. Докато се прибираше, тропическата нощ бързо се спусна. Звездите не се виждаха, защото стените и покривите на зданията леко светеха. Дори в спалнята му се процеждаше мека светлина.

Стоеше насред стаята и се канеше да хапне — днес пак не му остана време да яде. Погледна намръщен нагоре, към сводестия таван, който достигаше височина повече от три метра и половина. Огледа работната си маса. Погледът му се спря на касетата с магнитна лента за писма. Хвана я с едната ръка, погледна отново към тавана и направи крачка нагоре.

Кракът му намери опора във въздуха. Бавно, крачка по крачка, ходейки по нищото, приближаваше свода. Отвори касетата, извади лентата и я прикрепи за тавана. Няколко секунди повися във въздуха и гледаше увисналата лента.

— Глупости — изведнъж каза той и моментално почувства, че пада. Инстинктивно стегна тренираното си тяло, превъртя се и се приземи на крака и ръце. Веднага стана. Не беше наранен. Погледна нагоре. Лентата все още висеше от тавана.

— Не, не, това е нелепо — съобщи Донал на празната стая. — Аз съм дорсаец.

ПРОТЕКТОР — I

Ян Грим, командващ полевите войски, се яви в щаба на Протектора на Процион. Стискаше в огромния си юмрук секретна лента. В трите външни стаи не го спря никой. Пред кабинета на Протектора личната му секретарка, облечена в златисто-зелен мундир, се опита да му попречи. Каза, че началникът й е заповядал да не го безпокоят. Ян я изгледа, протегна ръка и отвори вратата.

В кабинета завари Донал да стои пред прозрачна стена, осветена от лъчите на Процион с разнообразни оттенъци на жълтото.

Дълбоко замислен, Протекторът гледаше Портсмут. През последните дни все по-често можеше да бъде намерен в тази поза. При звука от стъпките на Ян се обърна.

— Какво има?

— Завладяха Нова Земя — отвърна Ян и подаде лентата. — Лично, секретно донесение от маршал Галт.

Донал взе лентата с автоматичен жест. Все още се намираше под властта на втората, дълбоко скрита част на характера си. Изминалите шест години бяха променили и външността, и маниерите му. Шест години командване, шест години оценки на положения, шест години взимане на решения… За това време успя да спои в едно цяло външната сурова обвивка и вътрешния си свят — този тъмен, бездънен океан на неизвестното, стаено в самия него. Научи се да се примирява с втората си същност, да я крие от другите, но и да я използва като оръжие, когато се налага. Известието, което донесе Ян, отначало предизвика само полъх на повърхността на океана. Постепенно вълнението се усили и това го подтикна към действие.