Читать «Генетичният генерал» онлайн - страница 65

Протекторът на Процион вече бе отговорен за отбраната не само на Екзотика, но и на двете по-малки планети от системата — Света Мария и Коби. Заради тях бе длъжен да действа. Нещо повече — беше длъжен да действа заради себе си. Не смяташе да бяга от това, което му предстоеше. Напротив — той приветстваше работата.

— Ясно — промърмори Донал и каза на чичо си: — На Галт му трябва помощ. Ще успеете ли да подготвите войска и да я изпратите?

Ян кимна и излезе, все така студен и мрачен.

Донал остана сам, но не бързаше да чуе лентата. Не можеше да се сети за какво мислеше, когато влезе Ян. Сега мисълта му потече в друга посока. В последно време чичо му се чувстваше добре, даже по-добре, отколкото би могло да се очаква, но все още живееше сам. Не контактуваше с другите равни по звание командири. Отказваше да посети Дорсай дори и за малко, за да види семейството. Отдаде се напълно на задълженията си по обучението на пехотата и ги изпълняваше прекрасно. Освен това бе поел по свой собствен, особен път.

Донал въздъхна. Хората, които сега работеха при него, бяха все добри специалисти. Но никой не дойде заради високият пост или славата. Ян пристигна, защото го изпрати семейството. На Лий му липсваше идол и затова не се отделяше от Донал, когато не е Протектор на Процион. Лудров беше началник на Щаба, но не пристигна по своя воля, а по настояване на съпругата си — Елвин Рай, племенницата на маршал Галт, която дори и омъжена не бе престанала да се интересува от Донал. Колмейн също беше тук — офицер в Щаба, където изпълняваше задълженията си прекрасно. Дори и Хендрик Галт — свързваше ги не просто службата, а нещо много повече — маршалът виждаше в лицето на Донал мечтания син.

От всички, които Донал би желал да има на своя страна, липсваше само брат му Мор, чиято гордост го караше да се държи колкото е възможно по-далеч от преуспелия по-малък брат. В крайна сметка Мор отиде на Венера. На тази технологична планета процъфтяваше свободният пазар и договорът му бе закупен от Сета. Сега той беше враг на Донал, служеше на въоръжени сили, с които сблъсъкът е неизбежен.

Донал прекъсна мислите си. Депресията, в която преди се потапяше често, сега го навестяваше много по-рядко. Това бе резултат от дълга и упорита работа над себе си. Отвори лентата от Галт и я постави в комуникатора.

„Донал! Сигурно вече си получил съобщението за Нова Земя. Държавният преврат, който издигна на власт Кърли, беше осъществен с войски, предоставени от Сета. Вечно ще ти бъда благодарен за съвета да не даваме войска на Уилям. Обаче положението е много тревожно. Подложени сме на атака отвътре — тук също има почитатели на свободната покупко-продажба на договори. Планетите една по една попадат в лапите на бизнесмените, най-лошият от които е Уилям. Моля те да ни изпратиш пехота, колкото повече — толкова по-добре.