Читать «Генетичният генерал» онлайн - страница 63

— Интересно. Аз, разбира се, поддържам друга гледна точка. За мен индивидът не е изпълнителен механизъм, а възприемащ. Мисля, че главната задача на хората не е да работят, а да бъдат, да съществуват. Най-важното е да разберем себе си.

— Нирвана като противоположност на Валхала — тъжно се усмихна Донал. — Благодаря, аз предпочитам Валхала.

— Сигурен ли сте? Абсолютно ли сте убеден, че не ви е нужна Нирвана?

— Да.

— Жалко — печално продума Сейън. — А ние се надявахме…

— На какво?

— Чуйте ме. Вие имате способности — Сейън го посочи с пръст и продължи: — Дори бих казал велики способности. Те могат да се развият само в едно направление — това, което сам изберете. Имате свобода на избора. Мястото ви е тук.

— С вас?

— На другите планети нямат представа докъде сме стигнали през последните сто години. Но колкото и да сме напреднали, ние сме в самото начало. Предстои ни много работа по развитието на цивилизацията и човешките способности.

— Искате да кажете, че имам тези способности?

— Да. Донякъде поради това, че бабите ви са родени на Мар, донякъде заради щастливо разположение на гените — това засега нямаме възможност да уточним. Разбира се, би се наложило да ви обучаваме отново… Тази част от вас, която господства в момента, трябва да се съгласува с другата част, която ние считаме за по-важна.

Донал поклати глава.

— Това би се компенсирало — печално продължи Сейън. — За вас ще станат възможни неща, за които дори не подозирате. Знаете ли, че вие сте от този тип хора, които могат да ходят по въздуха, ако вярват в това?

Донал се разсмя.

— Говоря сериозно. Опитайте някой път. Просто проверете.

— Не мога да повярвам в нещо, в което не вярвам инстинктивно. Аз съм войник.

— Да, но сте необикновен войник — изпълнен със състрадание, причудливи фантазии и deja vu². Вие сте самотен човек, който се старае да прилича на всички. Но за вас човечеството е конгломерат от странни, чужди създания, чиито егоистични характери не можете да възприемете, макар че отлично ги разбирате.

Той погледна към Донал, чието лице внезапно се бе вкаменило.

— Вашите тестове са много ефективни.

— Да — съгласи се Сейън. — Няма нужда де ме гледате така. Не можем да ги използваме като оръжие, за да ви принудим да останете при нас. Това би разрушило способностите ви. Можем само да ви направим предложение. Като се опирам на опита ни мога да ви уверя, че ако се решите да останете, ще бъдете щастлив.

— А ако не приема?

Сейън дълбоко въздъхна.

— Вие сте силен човек. Силата означава отговорност, а за нея трябва да се плаща с щастие.

— Мога да ви уверя, че цял живот работя, за да съм щастлив — Донал стана. — Благодаря ви за предложението. Оценявам високото мнение за мен, което се съдържа в него.

— Ако кажеш на пеперудата, че е пеперуда и не трябва да пълзи, това все още не означава, че имаш високо мнение за нея.

— Довиждане — Донал вежливо наклони глава.

Обърна се и направи няколко крачки към каменните стъпала с намерението да слезе по тях и да прекоси дворчето.