Читать «Генетичният генерал» онлайн - страница 62

— Защо направихте изключение с мен? — Донал изпитателно се вгледа в събеседника си.

Сейън отвърна на погледа. Светлокафявите му очи сякаш се усмихваха.

— Събудихте интереса ни. Заради произхода си. Вие сте дорсаец само наполовина. Вашите марски гени ни заинтересуваха. Имате удивителни способности.

— За какво?

— За най-различни неща. По тестовете може да се разбере, но само частично.

— Мога ли да попитам какви са главните ми способности? — полюбопитства Донал.

— Не. За съжаление не мога да отговоря на въпроса ви. Пък и отговорът би ви прозвучал безсмислено, защото не сте усвоили необходимите термини. Точно по този въпрос исках да поговорим. Интересува ме вашият мироглед.

— Моят мироглед? — Донал леко се засмя. — Аз съм дорсаец.

— Всяко живо същество, в това число и дорсайците, има свой мироглед — и тревичката, и птицата, и детето. Индивидуалният мироглед е абсолютно необходим — това е крайъгълен камък, опора, необходима за нашето съществуване. При това вие сте само наполовина дорсаец. Какво ще каже другата ви част?

Донал леко се намръщи.

— Не съм убеден, че другата ми част има какво да каже. Аз съм войник, наемник. Имам професия. Бих искал да върша работата си по възможно най-добрият начин.

— Но освен това… — настоя Сейън.

— Какво пък… — Донал се замисли. — Освен това… да, бих искал всичко да е наред.

— Казахте, че искате всичко да е наред. Обаче не казахте, че това просто ви харесва. — Сейън го погледна с очакване. — Не забелязвате ли разликата?

— Какво? А-а — Донал се усмихна. — Мисля, че това го каза втората ми половина. Ако искате да съм по-точен, бих се изразил по следния начин: искам да направя така, че всичко да е наред.

— Да-а — проточи Сейън. Донал не можа да разбере одобрява ли думите му или не е съгласен с тях. — Вие сте изпълнител.

— Някой трябва да е — каза Донал. — Цивилизованите планети… — добави той и внезапно спря.

— Продължете.

— Исках да кажа: вгледайте се в цивилизацията. Помислете колко малко време е минало от полета на първия космически кораб. Четиристотин години? Или петстотин? Горе-долу толкова. Погледнете колко сме се разселили!

— И какво от това?

— Лично на мен ми харесва. Това е ефективно, но и опасно. Какъв е смисълът от техническия напредък, след като все още живеем разбити на малки групи и всеки се осланя само на себе си и на своя интелект. Това не е прогрес.

— Вие искате да има прогрес, така ли?

Донал го погледна учудено и попита:

— Нима вие не искате?

— О, да. Определен тип прогрес. Мой тип. Вашият какъв е?

— Искате да разберете? — отвърна Донал с усмивка. — Вие сте съвършено прав. Аз имам мироглед. Наистина ли държите да знаете?

— Да.

— О’кей. — Донал се загледа в малката, огряна от слънцето градина. — Всеки човек е оръдие в собствените си ръце. Това се отнася и за човечеството като цяло — то също е оръдие в собствените си ръце. Най-голямото удоволствие за нас не е наградата за извършена работа, а самата работа. Основната ни задача е да усъвършенстваме този инструмент — самите себе си, — за да можем да изпълняваме задълженията си още по-добре. — Той се обърна към Сейън. — Какво мислите за това?