Читать «Генетичният генерал» онлайн - страница 60

— Постарайте се да измислите по-правдоподобно извинение — прекъсна го Брайт. — В противен случай ще ви бъде предоставено обвинение в предателство към интересите на вашия наемател.

— Не може да бъде — гръмко се разсмя Донал.

Брайт се обърна и пресече стаята. Почука по вратата, която веднага се отвори и влязоха тримата въоръжени войници. Елдър посочи Донал и каза:

— Арестувайте този изменник!

Войниците тръгнаха, но още преди да са извадили оръжието си, пътят им бе пресечен от три сини лъча. И тримата паднаха.

Брайт гледаше телата на своите гвардейци като човек, ударен с тежък предмет по главата. Вдигна поглед и видя как Донал прибира оръжието си в кобура.

— Мислехте ме за толкова глупав, че да дойда тук невъоръжен, а? Мислехте, че ще ви позволя да ме арестувате? — Дорсаецът поклати глава. — Просто ви спасявам от самите вас. — Загледа се в обърканите им физиономии. Посочи отвореният прозорец в другия край на стаята. Вечерният бриз донасяше звуците от празничните тържества. — Четиридесет процента от най-добрите ви войници са наемници. Те уважават командира, който печели битките, без да рискува живота им. Според вас какво ще бъде реакцията им, ако ме обвините в измяна и ме арестувате? — Той замълча, докато схванат какво се опитва да им кажи. — Помислете по този въпрос, господа.

Оправи униформата си и погледна мъртвите гвардейци. След това се обърна към членовете на Съвета.

— Това е достатъчен повод за разтрогване на договора. Потърсете си нов главнокомандващ.

Завъртя се и тръгна към вратата. Брайт извика след него:

— Отивайте при тях! При безбожниците от Мар и Кълтис!

Донал помисли за миг, после се обърна и се поклони.

— Благодаря ви, господа. Запомнете, че вие ме насочихте.

ЧАСТ ТРЕТА

ПОЛОВИН ДОРСАЕЦ

Тук трябваше да се състои срещата със Сейън. Докато се изкачваше по широките стъпала на зданието, където живееше най-известният човек на Екзотика, Донал все повече се учудваше на архитектурата на сградата.

По-нататък по коридора срещна висока, сивоока жена и й обясни защо е дошъл.

— Завийте надясно — жената показа с жест. — Ще го намерите там.

Доста странно беше това място.

Мина по осветен от слънцето коридор и попадна в градина с множество фонтани, където плуваха разноцветни рибки. Най-после стигна до огрян от яркото слънце малък двор, покрит наполовина. В отдалечения ъгъл, под сянката, беше седнал висок човек с неопределена възраст, облечен в свободно падащ син костюм. Седеше върху неголямо парче земя, заградено от две страни с ниска каменна ограда.

Донал слезе по трите каменни стъпала, пресече дворчето, изкачи нови три стъпала, спря до високия мъж и се представи:

— Сър, аз съм Донал Грим.