Читать «Генетичният генерал» онлайн - страница 58

Вече се наслаждаваше на победата, когато внезапно го прекъснаха. От комуникатора за дълбокия космос се раздаде жужене, а двамата офицери пред пулта почти едновременно докладваха:

— Сър, обажда се някакъв непознат.

— Сър, кораби над нас.

Колмейн следеше на екрана действията на повърхността. Превключи картината — камерата вече гледаше към звездите, а на екрана се появи кораб от първи клас с герба на Сдружението. Зад него се виждаха и други.

— Кой се обажда? — Колмейн се обърна към офицера, който съобщи за връзката.

— Сър — плахо каза офицерът, — той казва, че е главнокомандващ на Въоръжените сили на Сдружението.

— Какво-о? — Колмейн рязко се обърна към другия екран на стената. Появи се изображението на млад дорсаец със странни, неопределени на цвят очи.

— Грим! — извика той. — Каква е тази имитация на флот, с която искате да ме изплашите?

— Вгледайте се по-внимателно, командоре. Имитацията е окопана на повърхността на Зомбри. Там са корабите от нисшите класове. Как иначе ще се справите с тях толкова лесно? Тук, горе, имам сто осемдесет и три кораба от първи клас.

Колмейн отново превключи екрана и се обърна към офицерите при контролния пулт.

— Докладвайте.

Но офицерите бяха заети. Започнаха да идват потвърждения. Превзетите кораби са от нисшите класове с допълнителни решетки за времеви скок, оборудвани с малокалибрени оръдия. Колмейн се обърна към стената. Донал го очакваше, без да промени позата си.

— След десет минути сме горе и тогава ще се срещнем — процеди Колмейн.

— Предполагам, че здравият разум ще надделее, командоре — каза Донал. — Вашите кораби не са се окопали. Няма кой да ги прикрие при излитането. Можем да ви унищожим докато излитате, можем да ви разнесем на части, докато сте още долу. Не можете да се укрепите както трябва, защото нямате необходимото оборудване. Много добре знам, че сте излетели спешно. — Той замълча. — Предлагам ви да дойдете и да обсъдите условията на капитулацията.

Колмейн гледаше мълчаливо екрана. Но просто нямаше избор. Не би бил командир от такъв ранг, ако не можеше да разбере това. Кимна неохотно.

— След малко ще дойда.

Изключи екрана. Раменете му бяха отпуснати. Тръгна към малкият куриерски кораб, прикрепен към флагманския за негови лични нужди.

Когато стъпи на борда на флагмана на Сдружението и се срещна с Грим, първите му думи бяха: