Читать «Генетичният генерал» онлайн - страница 59

— Кълна се в Бога, вие ме унищожихте. Бих бил щастлив, ако след днешния ден ми дадат да командвам отряд от пет кораба.

Не беше далече от истината.

Два дни по-късно Донал се върна на Хармония. Дори и най-недоверчивите фанатици го посрещнаха триумфално, докато минаваше по улиците на път за Правителственият Център. Но когато влезе при Елдър Брайт на доклад, го очакваше съвсем друг прием.

Главата на Обединеният Съвет на Църквите на Хармония и Асоциация гледаше втренчено към Донал, който все още бе облечен с гащеризон над мундира. Колата, с която пътува из града, беше открита, за да не пречи нищо на тълпата да изразява възторга си, а на Хармония беше студено. Затова още на космодрума Донал набързо облече гащеризон.

— Добър вечер, господа.

Донал поздрави Брайт и другите двама членове на Съвета, седнали до него. Двамата не отговориха. Брайт кимна и тримата въоръжени войници от личната му охрана излязоха, затваряйки вратата зад себе си.

— Значи се върнахте.

Донал се усмихна.

— Нима очаквахте, че ще отида на друго място?

— Не е време за шеги — огромният юмрук на Брайт се стовари върху бюрото. — Как ще ми обясните възмутителното си поведение?

— Нещо ви хлопа, Елдър — гласът на Донал беше рязък. И тримата не го очакваха. — Какво имате предвид?

Брайт стана. Широкоплещест и мощен, с фигура на професионален боксьор, той повече от всякога приличаше на Торквемада.

— Връщате се тук — бавно и отчетливо каза Брайт, — и си давате такъв вид, сякаш не знаете, че ни предадохте.

— Предал съм ви? — Донал го гледаше изумен. Опитваше се да осмисли това зловещо обвинение. — И как съм го направил?

— Изпратихме ви с определена задача…

— …И аз я изпълних — сухо го прекъсна Донал. — Издигнах ви кула срещу безбожниците. Искахте на Зомбри съоръжение за постоянно наблюдение на Екзотика — имате го. Надявам се помните, че преди няколко дни изрично ви попитах какво искате. Вие точно и ясно ми изложихте своите желания. И аз ги изпълних.

— Вие сте отроче на Сатаната — изкрещя Брайт, внезапно изгубил самоконтрол. — Това ли е според вас всичко, което искаме? Мислите ли, че слугите Господни биха се поколебали пред прага на безбожниците? Бяха в ръцете ви, а вие се договорихте само за една невъоръжена наблюдателна кула върху ялова планета. Държахте ги за гърлото и никого не убихте. Беше ваш дълг да ги изтриете от лицето на Галактиката до последния кораб, до последния човек!

Замълча. Донал чу как зъбите му скръцнаха в настъпилата тишина. След известно време Брайт презрително попита:

— Колко ви платиха?

Донал спокойно се изправи и отвърна с леден тон:

— Ще считаме, че не съм чул последните три думи. Що се отнася до наблюдателната кула — това беше всичко, което искахте от мен преди да излетя. Защо не съм ги изтребил? Безсмисленото убийство излиза извън рамките на професията ми. Не бих рискувал хората си заради фанатичните ви изблици. Трябваше да се отнесете по-честно с мен, Елдър, и да ми кажете точно какво искате — да бъде унищожена мощта на Екзотика, нали?

— Да.

— Никога ли не ви е минавало през ума, че съм твърде добър командир, за да се заема с тази задача? — Погледна и към другите членове на Съвета и продължи: — Мисля, че попаднахте на собствената си мина. — Замълча, после леко се усмихна и се обърна към Брайт. — От тактическа гледна точка за Сдружението е крайно неизгодно да се намали мощта на Мар и Кълтис. Ако разрешите, ще ви дам малък урок за това как…