Читать «Генетичният генерал» онлайн - страница 57

— Какво има? — Колмейн вдигна поглед от картата.

Смуглото му лице оставаше красиво и сега, когато гонеше шестдесетте, като по този начин компенсираше донякъде недостатъчното внимание от страна на съпругата с компанията на други жени.

— Сър, атакуваха Зомбри…

— Какво?! — Колмейн скочи на крака, щабните офицери последваха примера му.

— Близо двеста кораба, сър. Току-що получихме съобщението. — Гласът му трепереше. Съвсем скоро бе навършил двадесет години. — Хората там се отбраняват с наличните сили…

— Отбраняват се? — Колмейн застрашително тръгна към адютанта, сякаш момчето бе виновно за станалото. — Изстреляли ли са десантни групи?

— Приземили са се, сър.

— Колко кораба?

— Не зная, сър.

— Овча глава! Колко кораба са изстреляли десантни групи?

— Нито един, сър. Всички са кацнали.

— Кацнали?!

В огромната зала настъпи мъртва тишина.

— Искате да кажете, че на Зомбри са кацнали двеста кораба от първи клас?

— Да, сър — гласът на момчето се превърна едва ли не в писък. — Изтласкали са войските ни и сега се окопават…

Не успя да завърши изречението. Колмейн изгледа свирепо военните си съветници и командирите на Патрули.

— Хиляди дяволи! — изрева той. — Разузнаването!

— Сър! — отзова се офицер с гигантски ръст, родом от Фрийланд.

— Вашето мнение?

— Сър — засуети се офицерът. — Просто не знам как е станало… Последните съобщения, получени преди три дни от Хармония…

— По дяволите всички съобщения! След пет часа всички кораби и екипажи да са готови за излитане. След десет часа всички патрулни кораби, където и да се намират, трябва да се присъединят към основните сили на път към Зомбри. Действайте!

Генералният щаб на Екзотика започна да действа.

Тази заповед не можеше да се изпълни за толкова кратко време. Това, че все пак бе изпълнена и десет часа по-късно флот от четиристотин кораба от различен клас се движеха към Зомбри с пълен набор въоръжение и окомплектовани екипажи, беше само по себе си чудо във военното дело.

Колмейн и офицерите от щаба гледаха на екрана планетата, която бавно плуваше под тях. Преди три часа все още получаваха сигнали от съпротивляващи се групи. А сега тишината красноречиво говореше, че бойните действия са приключили. Наблюдателите откриха на повърхността около сто и петдесет окопани кораба.

— Кацаме — обяви Колмейн. — Слизаме долу и ги изхвърляме от планетата. — Огледа помощниците си и попита: — Има ли възражения?

— Сър — обади се командирът на Синия Патрул. — Не е ли по-добре да изчакаме в орбита?

— И през ум да не ви минава — иронично отвърна Колмейн. — Не биха се окопали в нашата система, ако нямат достатъчно запаси. С чакане нищо няма да постигнем. Господа, трябва да действаме, преди да са се закрепили окончателно. Искам всички кораби долу, дори и тези без екипаж. Ще ги използваме като наземни огневи точки.

Офицерите отдадоха чест и се заеха да изпълняват заповедта.

Флотът на Екзотика засипа Зомбри като скакалци овощна градина. Колмейн се разхождаше в командната каюта на флагманския кораб и се усмихваше. Според постъпващите съобщения опорните пунктове на противника един по един се унищожават, току-що окопалите се кораби се предават, а корабите на Екзотика започват да се окопават. Опорните пунктове падаха като къщички от карти. Първоначалната оценка на Колмейн за командира им беше много висока, когато разбра за внезапното нападение, но сега започна да спада. Едно е да играеш смело, съвсем друго е да играеш глупаво. Това, което войниците на Сдружението показаха като морално състояние и военна подготовка, навеждаше на мисълта, че едва и би могло да разчитат на успех… Този Грим е трябвало да обърне по-голямо внимание на подготовката на хората, а не да разработва драматични десанти. Но пък какво ли може да се очаква от толкова млад командир, получил за първи път такъв пост?